сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Най-могъщата жена на света

1.12.2015 г.

Върховен символ на майчинството и на чудотворните изцеления, Дева Мария внушава благоговение като никоя друга жена

В 17,40 – часът на явяването – в с. Меджугорие в Босна и Херцеговина Иван Драгичевич прекосява малката католическа църква, коленичи пред олтара, свежда глава за миг, а после с усмивка вдига очи към небето. Започва да шепне, вслушва се напрегнато, отново шепне и в продължение на десет минути не мигва. Това е началото на ежедневния му разговор с Дева Мария.
 
Драгичевич е едно от шестте бедни пастирчета, които първи съобщили за видения на Богородица през 1981 г. Тя се разкрила пред четирите момичета и двете момчета като „Царица на мира“ и им предала първото от хилядите си послания, в които приканвала вярващите да се молят повече и грешниците да се разкаят. Драгичевич бил на 16 години, а Меджугорие, по това време в рамките на комунистическа Югославия, тепърва щяло да се превърне в център на вълшебни изцеления и духовни просветления, привлякъл 30 млн. поклонници през последните три десетилетия.
 
 
Пристигнах в Меджугорие с група американци, повечето семейни мъже от района на Бостън, както и двама мъже и две жени с рак в четвърти стадий. Води ни 59-годишният Артър Бойл, баща на 13 деца, който дошъл за първи път през септември 2000 г. с метастази из цялото тяло и диагноза, че му остават няколко месеца живот. Чувствал се съсипан и отхвърлен и нямало да тръгне на път, ако не го били накарали двама негови приятели. Първата вечер, обаче, след като отишъл да се изповяда в църквата „Св. Апостол Яков“, бързо го обзело душевно облекчение.
 
„Тревожността и депресията изчезнаха – каза ми той. – Нали знаеш как е, когато се борите на игра в басейна и си качил някого на раменете си – после като слезе, как се чувстваш лек и свободен? Беше все едно: Ама чакай малко, какво стана? Как така?“

На следващата сутрин заедно с приятелите си Роб и Кевин се срещнал с още едно от децата с виденията – Вичка Иванкович-Миятович – и я помолил за помощ. Като хванала главата му с една ръка, тя призовала Богородица да помоли Бог да го изцели. Бойл казва, че усетил нещо необикновено още там, в магазина.

„Тя започна да се моли над мен. Роб и Кевин поставиха ръце върху мен и топлината, която минаваше през тялото ми от нейните молитви, ги накара да се изпотят.“ Седмица по-късно в Бостън компютърният томограф в Масачусетската многопрофилна болница показал, че туморите му почти са изчезнали. Оттогава Бойл се е връщал в Меджугорие 13 пъти. „Аз съм обикновен човек – казва той. – Обичам да играя хокей и да пия бира. Играя голф.“ Но – продължава – „Трябваше да променя разни неща в живота си.“

Понастоящем – казва Бойл – се е превърнал в „нещо като говорител на целителните сили на Иисус Христос и, разбира се, на Богородица и силата на нейното застъпничество“.

МОЛИТВИТЕ ЗА ЗАСТЪПНИЧЕСТВОТО на Дева Мария и вярата в нея са световен феномен. Представата, че Богородица може да ходатайства пред Иисус, започва с чудото с виното на сватбата в Кана, когато – според Евангелието от Йоан, тя му казва „Вино нямат“ и така предизвиква първото му чудо. През 431 г. на Третия вселенски събор в Ефес тя официално е наречена Теотокос – Богородица. Оттогава никоя друга жена не била възхвалявана колкото Дева Мария. Бидейки универсален символ на майчината любов, страданието и саможертвата, тя често е по-достъпна връзка със свръхестественото в сравне ние със скованите църковни учения.

Мантията ѝ предлага едновременно сигурност и защита. Когато попитали папа Франциск какво е за него Дева Мария, той отговорил: „Тя е моята мамà.“ Съобщенията за нейни явявания – видения, които често спохождали много бедни деца в изолирани или разкъсвани от конфликти райони – са подсилили нейната загадъчност и аура. А когато децата не пожелаят да се отрекат от историите си – особено ако са съпроводени с необясними „знамения“ като въртящи се слънца и бликнали извори, магията ѝ допълнително укрепва.

Дева Мария e навсякъде. Богородичките са наречени на нея. В американския футбол има пас „Аве Мария“, който може да реши мача. Образът на Богородица от Гуадалупе в Мексико е сред най-възпроизвежданите женски изображения в света. Всяка година Дева Мария привлича милиони хора на свети места – например Фàтима в Португалия и Нок в Ирландия, като поддържа религиозен туризъм с годишен оборот милиарди долари и осигурява хиляди работни места. Вдъхновила е създаването на множество гениални произведения на изкуството и архитектурата, както и на поезията, литургиката и музиката. Освен това тя е духовен довереник на милиарди хора.

И мюсюлмани, и християни я смятат за най-свята от всички жени, а името ѝ Мариам се споменава по-често в Корана, отколкото Мария в Библията. В Новия завет тя проговаря само четири пъти – първият е на Благовещение, когато според Евангелието от Лука архангел Гавраил ѝ се явява и ѝ казва, че ще роди „Сина на Всевишния.“ Мария отговаря: „Ето рабинята Господна.“ Единствената ѝ по-дълга реч, също в Лука, е лиричната възхвала, която произнася в началото на бременността си: „Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.“ Така и станало.

Въпреки това данните за живота ѝ са оскъдни. Изучаващите я трябва да съберат каквото могат от еврейските свещени книги, средиземноморски текстове от I в. сл.Хр., Новия завет и археологическите разкопки.

Според Библията живеела в Назарет по вре мето, когато римляните контролирали Юдея. След като Мария забременяла, нейният годеник, дърводелецът Йосиф, тайничко планирал да я напусне, докато насън не му се явил ангел да му каже да не го прави.

Рождението на Иисус се споменава само в две от Евангелията – от Лука и Матей. Марко и Йоан на няколко пъти споменават майката на Иисус. Евангелистите писали между 40 и 65 години след смъртта на Христос и не били биографи – обяснява отец Бъртранд Бюби, автор на тритомното изследване „Мария от Галилея“. „Така че не очаквайте да знаят всичко за Мария. Историята на живота ѝ се основава на хорската мълва.“

Някои от последните трудове за Дева Мария я разглеждат най-вече като еврейска майка. Мариа Енрикета Гарсия обяснява, че Богородица ни приближава към Иисус, който е светлината на света, точно както еврейските майки палят свещите на Шабат.  „Разбираме, че връзката ни с Дева Мария не е просто някаква връзка – свещена е.“

През първото хилядолетие след Христа, когато християнството станало официална религия на Римската империя и започнало да се разпространява в Европа, Мария обикновено била изобразявана като властна фигура, равна на императора и облечена в царствен пурпур и злато. През второто хилядолетие, от XII в. насетне – обяснява Мири Рубин, специалистка по средновековна история – „тя драстично се променила“ и се преобразила в по-достъпна, мила и грижовна майчинска фигура. Изпълнявала ролята на приемна майка в манастири и метоси, където послушниците често постъпвали на невръстна възраст. „Майчината любов – казва Рубин – се превърнала в същина на религиозния разказ.“

Тъй като Светото писание не ни казва почти нищо за Мария, „можеш да проектираш върху ѝ собствените си културни ценности“ – казва Ейми-Джил Ливайн, професор по Нов завет и хебраистика в университета „Вандербилт“. „Културен продукт“ – казва Рубин, а Ливайн добавя: „Може да бъде скърбяща майка, млада девица, божествена фигура. Точно както Иисус е идеалният мъж, така Мария е идеалната жена.“

По време на Реформацията (1517–1648 г.) протестантите отхвърлили идеята за Дева Мария като застъпница и проповядвали отправянето на молитви пряко към Бог. Само че Богородица си спечелила милиони нови поклонници католици с испанските завоевания в Новия свят в началото на XVI в. – а впоследствие и в Африка с разпространението на християнството там.

ГРАДЧЕТО КИБЕХО в Южна Руанда е известно като място, където Дева Мария се явила на три малки момичета и предсказала кръвопролитията и ужасите на геноцида, опустошил страната през 1994 г., когато по-многобройните хуту нападнаха малцинството тутси и за три месеца изклаха над 800 000 души.

През март 1982 г. местният епископ помолил доктор Венан Нтабомвура да посети девическия интернат на един склон в Кибехо. Трябвало да проучи три ученички, които разказвали за видения и разговори с Дева Мария. Нтабомвура, любезен специалист по уши, нос и гърло, който още практикува на 89-годишна възраст, казва, че първа Алфонсин Мумуреке споделила за явяванията през ноември предходната година. Когато се случвали, „тя говорела с някого точно все едно говорела по телефона“.

Богородица се явила първо на Алфонсин, после на Анатали Мукамазимпака и накрая на Мари Клер Муканганго. Момичетата разказали, че безброй часове разговаряли със Светата Дева, която се представила като Ниина ва Джамбо – „Майка на словото“. Дева Мария толкова често разговаряла с тях, че я наричали „Мама“.

По здрач намерих Анатали в нейния скромен дом край старото ѝ училище, заобиколена от броеници и статуи на Богородица. „Първия път като се появи – разказа ми Анатали, – тъкмо си казвах молитвите, а тя ме повика по име. Чух я да казва: „Натали, дете мое.“ Така и не ми каза защо е избрала мен. Обясни, че се явява на когото поиска, когато поиска и където поиска.“

Така и не споменала конкретна религия – казва Анатали. „Искаше единствено да я обичаме толкова много, колкото тя обича нас.“

Ужасното пророчество на Дева Мария прозвучало през 1982 г. – в ден, който според всички трябвало да бъде особено щастлив: 15 август, Успение на Пресвета Богородица. Присъствали Нтабомвура и Гаспард Гарука, който живеел наблизо. Гарука разказва, че момичетата плачели, тъй като – както съобщили – Богородица също била в сълзи. Спомня си, че Алфонсин „падна многократно, тъй като видяното от нея било ужасно. Веднъж дори помоли: „Моля ви, махнете това от очите ми.“

Анатали каза, че Дева Мария предсказала „точно каквото видях“ 12 години по-късно. „Хора убиваха други хора с копия, имаше пожари, човешки черепи и отрязани глави. Видях масови гробове, потънали в толкова много мрак, а кръвта се лееше като река.“

Анатали успяла да избяга от Руанда в Демократична република Конго и после в Кения. Алфонсин станала монахиня в Италия. Мари Клер загинала в геноцида. На 29 юни 2001 г. епископът на Руанда Огюстин Мисаго и Ватиканът заявили, че – да– Дева Мария наистина се е явила в Кибехо.

МАЙКЪЛ О‘НИЙЛ, на 39 години, е експерт по анализирането на големи обеми данни, свързани с Дева Мария. В своя интернет сайт MiracleHunter.com той е въвел всички известни явявания на Богородица назад до 40 г. сл.Хр. Систематичното проучване и документиране на свръхестествени събития започнало преди повече от 450 години с Трентския събор – вселенската реакция на католическата църква срещу Реформацията.

От около 2000 явявания, съобщени оттогава, Miracle Hunter посочва само 28 като потвърдени от местните епископи, които първи трябва да решат дали „свидетелите“ звучат правдоподобно. Ватиканът е признал 16 от тях.

В новоизлязлата си книга Exploring the Miraculous О‘Нийл излага в детайли щателната процедура, чрез която Ватиканът решава да обяви едно явяване като чудодейно – „наистина необикновено“. „Автентичността“ и психическата стабилност на свидетеля са от основно значение, а всеки заподозрян в опит да спечели слава или облаги от контакта си с Дева Мария бива отхвърлен и заклеймен.

Меджугорие е едно от около 25 места, които са в режим на очакване на одобрение от Ватикана. Местните епископи с власт над Меджугорие така и не гласували доверие на явяванията и са в конфликт с францисканските свещеници, които ръководят енорията и са убедени вярващи.

За да се разреши тази безизходица, Ватиканът назначил комисия, която приключи работа през 2014 г. От католиците не се изисква да вярват в явяванията. Мнозина, включително свещеници, не вярват.

„Трудно е да се направи разлика какво идва от Богородица и какво е възприето и изтълкувано от свидетеля – казва отец Йохан Ротен, директор по научната дейност и специалните проекти на Библиотеката на Дева Мария към Дейтънския университет, където се пазят над 100 000 тома, посветени на Богородица. В крайна сметка решението се основава на вярата.

„Чудесата са отвъд материалната природа и законите на физиката“ – казва йезуитският свещеник Робърт Спитцър. – Науката търси физичните закони в природата, така че тук сме изправени пред парадокс. Съществува ли научен тест за чудесата? Не. Науката може да изпитва само физични закони или физични резултати.“

Разследващите процедури на църквата са подлагали свидетелите на множество тестове. Имало е опити да накарат ясновидците в Меджугорие да мигат или да реагират на силни звуци, докато изживяват виденията. През 2001 г. рецензираното научно списание Journal of Scientific Exploration пише за „частично и променливо откъсване [на ясновидците] от външния свят в периода на изживяване на явяванията“. Усещанията за силни звуци и ярки светлини достигали нормално до мозъците им, но „мозъчната кора не възприема предаването на слуховите и зрителни нервни стимули“.

До момента науката не е дала обяснение. В медицината това, което ние с вас бихме нарекли чудо, често бива определяно като „спонтанна ремисия“.

Франк Макговърн, бостънският хирург уролог, който направил каквото могъл за Артър Бойл, ми каза, че буквалното изчезване на рака било „рядко“, но статистически възможно. Дали силната топлина, която Бойл изпитал, когато Вичка Иванкович-Миятович държала главата му, изиграла роля за изцелението му?

Според излязлата през 2006 г. книга Hyperthermia in Cancer Treatment: A Primer, „Доказано е, че спонтанната регресия на някои видове рак е свързана [с] предизвикването на треска и задействането на имунитета.“ Бойл каза, че „именно вярата ми позволи да постигна състояние на покой, в което имунната ми система се възстанови и уби рака – всичко това се случи чрез Бог“.

НЯКОИ ОБРАЗИ и истории за Дева Мария са толкова силни, че са станали определящи за цели страни. Такъв е случаят с Богородица от Гуадалупе, чието изображение върху т.нар. тилма (наметалото) на един беден индианец поставило началото на мексиканската идентичност през 1531 г.

Всеки, който е свидетел на изблиците на любов и вяра, които поклонниците отправят към любимата си Мадре през дните преди празника на Богородица от Гуадалупе (който се предава на живо в цялата страна на 12 декември), ще разбере, че Дева Мария е неизменна част от сърцата и душите в Мексико. Именно нейния образ понесли мексиканците във войната за независимост от Испания през 1810 г. и по време на революцията от 1910 г.

Богородица от Гуадалупе удостоила с незабавна благословия по-рано презираните деца метиси от смесен испано-индиански произход. Тя е дефиницията на това какво значи да си мексиканец и именно заради Богородица от Гуадалупе мексиканците винаги са вярвали, че са специални.

На зазоряване на 11 декември – един ден преди Празника на Богородица от Гуадалупе – тръгнах на север от Мексико Сити към Пуебла. Поклонниците се тълпяха в обратната посока, към базиликата „Св. Богородица от Гуадалупе“– големия храм в сърцето на столицата. Отбих от магистралата в един лагер в гората, където поклонниците нощуват. Музиката на мариачи кънтеше от преносими колони край малък огън. Един доброволец ми каза, че преди Празника на Гуадалупе тук хранят по 5000 поклонници дневно.

Четири поколения жени от едно семейство казаха, че вървели по десет часа на ден от градчето Папалотла в щата Тласкала, но прекарвали нощите в семейния камион, шофиран от техен роднина. Жена на 77 години вървеше от Санта Мария в щата Пуебла заедно с 19-годишния си внук. Шофьор на камион, който всяка година идва от Калифорния, го изрази по следния начин: „Всеки трябва да посещава майка си.“

На следващата сутрин, когато пристигнах на площада пред базиликата, непрекъснат поток хора на всякакви възрасти се придвижваха на колене през площада и се изправяха едва след като пристъпеха в църквата. Сред тях беше и 18-годишната майка Алехандра Анай Ернан де Ромеро, която стискаше седемседмичното си бебе Диегито, родено с бъбречна недостатъчност. По лицата на мнозина се стичаха сълзи. Повечето хора, с които говорих, казаха, че идват да благодарят: били дали обет на Богородица и тя отвърнала на молитвите им.

Вътре в базиликата, зад основния олтар и зад защитно стъкло виси оригиналната тъкан с изображението на Богородица от Гуадалупе, обект на съсредоточеното внимание на вярващите, които минават покрай нея по подвижна пътека. Според легендата, приета от църквата, през 1531 г. Светата Дева от Гуадалупе проговорила на науатл (езика на ацтеките) на Хуан Диего – покръстен индианец, канонизиран през 2002 г. Тя го подтикнала да каже на епископа, че иска на това място – хълма Тепеяк, където почитали ацтекските богини на земята – да ѝ бъде издигната църква.

На Хуан Диего не му потръгнало много с епископа, който поискал някакъв знак. Тогава Дева Мария го накарала да се изкачи на хълма, да набере малко цветя и да ги занесе на епископа. През декември тук няма цветя, но Хуан Диего набрал прекрасен букет от рози, които увил в своята тилма – смята се, че била изтъкана от влакна от агаве. Когато най-сетне успял да се срещне с епископа и разгърнал наметалото си, розите се разсипали и разкрили изображението на Богородица от Гуадалупе.

Твърди се, че това е единственият случай, в който Дева Мария сама си нарисувала портрет. Много изкуствоведи го възприемат като стандартно европейско изображение на Богородица, типично за XVI в. Но през последните няколко десетилетия някои църковни изследователи са започнали да тълкуват образа ѝ като съчетание между католическа и – както смятат те – ацтекска иконография.

Според подобни скорошни тълкувания неграмотният индианец бил способен на секундата да разчете символите като един вид безписмен катехизис. Удивително е, че изображението не е пострадало – поне според църквата, – макар да висяло в базиликата повече от век без никаква защита, изложено на мръсотията и дима.

„Отпечатана е като снимка“ – казва Нидия Мина Родригес Алаторе, директор на музея на базиликата, която обяснява, че през 1785 г. един работник – докато чистел сребърната рамка – случайно разлял азотна киселина върху изображението, но то останало непокътнато. Една клетвена декларация от няколко десетилетия след това твърди, че киселината оставила едва забележими следи като от вода.

През 1921 г. Лусиано Перес Карпио, който работел за служба към мексиканския президент, натоварена с отслабването на влиянието на религията, поставил бомба в букет цветя под изображението. Взривът унищожил олтара и изкривил бронзовото разпятие и свещниците около него. Образът на Богородица останал невредим.

„Когато изчезне вярата в Светата Дева от Гуадалупе – казва Родригес Алаторе, – тогава ще изчезне и идентичността на Мексико.“

КАТО ЕДИНСТВЕНАТА ЖЕНА, която има собствена сура (глава) в Корана, Мария била избрана от Бог „над всички други жени на света“ заради своето благочестие и послушание. Също като в Библията, в свещеното писание на мюсюлманите ангел ѝ възвестява, че е бременна. Само че за разлика от Библията, Мария – Мариам – ражда сама. Няма Йосиф.

„Мариам е най-чистата и най-добродетелна та от всички жени във вселената“ – казва Бакр Заки Ауад, декан на богословския факултет в университета „Ал Азхар“, водещото религиозно учебно заведение в Кайро. В Египет разговарях с вярващи мюсюлмани, които поради почитта си към Дева Мария не се притесняваха да влизат в християнски църкви и да ѝ се молят там също като в джаиите.

Един ден в Кайро срещнах две млади забрадени мюсюлманки, които стояха пред старата коптска църква Абу Серга, построена над пещера, където според преданието се приютило Светото Семейство. Жените заявиха, че обичат Мариам заради това, което са научили за нея от Корана. „Нейната история ни казва много неща – казва Юра, на 21 години. – Тя успява да се справи с много трудности в живота – благодарение на вярата си, на упованието в Бог.“

Срещнах се с 53-годишната Набила Бадр в една коптска църква край Нил в каирския квартал Ал Адауея – едно от многото места в Египет, където – твърди се – се отбило Светото Семейство. Бадр е омъжена, майка на три деца и организатор на събития за управителя на област край Кайро. В чантата си освен Корана носи и християнски медальони с Дева Мария. В църквата тя се смесва с молещите се коптски християни и се моли на икона на Богородица на стената.

Бадр ми каза, че разказва на Дева Мария за живота си и че тя няколко пъти ѝ отговорила, като ѝ се явила в сънища, които по-късно се сбъднали.

НАУЧИХ, ЧЕ ДЕВА МАРИЯ често се явявала на хората в кризисни зони – например Кибехо и Босна и Херцеговина – в опит да ги предупреди за опасността или да бъде лечителен символ. След нея идвали телесни изцеления, определяни като чудодейни – например в Меджугорие, и безбройни духовни изцеления.

Лурд в подножието на Пиренеите в Югозападна Франция – най-прочутото място за поклонения на Богородица – е фабрика за чудеса, претендираща за над 7000 чудодейни изцеления от средата на XIX в. насам. Само 69 са били признати официално от църковните власти.

Всичко в Лурд се върти около мащабите: над 50 ха площ, 6 млн. посетители годишно, място за 25 000 богомолци в огромната подземна базилика. Била построена през 1958 г. в чест на стогодишнината от първото явяване на Дева Мария пред неграмотното 14-годишно селянче Бернадет през 1858 г. (Св. Бернадет била канонизирана на 8 декември 1933 г.). Твърди се, че Светата Дева ѝ се явила в съседната пещера на Богородица от Лурд, където скалите са изтрити от милиони стъпки, и ѝ наредила да загребе с ръце тинята, така че от влажната земя да бликне извор. Чудодейната вода захранва баните, които привличат ежедневно хиляди хора в инвалидни колички и още хиляди на крака, дошли да се помолят за лек.

В деня, в който посетих баните, беше студено и валеше като из ведро. Има стриктни указания как трябва да се съблечеш и да увиеш лека ленена кърпа около тялото си за бързото индивидуално топване, като от двете страни те подкрепят доброволци. „Кажи намерението си, прекръсти се и ще те съпроводим до долу“ – каза ми една мила ирландка. После дойде вледеняващото потапяне – ободряващ миг на всеобхватно спокойствие.

Малко след Втората световна война френски и германски войници се срещнали в Лурд, за да се помирят и да изцелят раните от войната; сега всяка пролет сред поклонниците има и групи ветерани. На 14 май 2015 г. се присъединих към 184 ранени войници – американски ветерани, сражавали се в Ирак и Афганистан – и техните семейства, спонсорирани от Архиепископията на въоръжените сили и Рицарите на Колумб. Бяха дошли за ежегодното поклонение на военните (през тази година от 35 страни), за да отдадат почит на мира.

Тези ненатрапчиво храбри мъже и жени и хората, които ги подкрепят, ще трябва да изживеят остатъка от живота си с осакатяващи наранявания, понякога понесени по време на различни мисии. 

Сред нас се суетеше една от най-забележителните жени, които съм срещала: пенсионираният полковник Дороти А. Пъркинс, на 60 години – приветлива триатлонистка и майка на две деца, която командвала батальон от 480 души във Форт Худ, Тексас, когато САЩ бяха нападнати на 11 септември 2001 г. Преди 11 септември Пъркинс вече два пъти била в Ирак със Специалната комисия на ООН като ръководител на екип от оръжейни инспектори и имала над десетгодишен опит със специални операции в армията. През 2006–2007 г. служила като главен съветник на американския посланик по въпросите на заложниците в Ирак.

„Моята вяра винаги е била същината на това коя съм – каза Пъркинс. – Направих този избор много рано.“ Тъй като нямала семейство, на което да разчита, Дева Мария станала нейна опора. „Обича те толкова, колкото пожелаеш. Чрез нея към него – тя ме накара да потърся по-близка връзка с Иисус.“ За Пъркинс „Лурд наистина принуждава всеки човек да се погледне в духовен план.

Всичко минава покрай нас толкова бързо. Медиите ни заливат и сме в капана на ежедневието. Хората не се насилват да погледнат най-важното – пълнотата на своята душа.“ По време на завършващите церемонии на огромната литургия в базиликата един от европейските епископи, който проповядваше на френски, каза: „В Близкия изток и Африка вече се води Третата световна война.“ После благослови присъстващите военни, задето са се съсредоточили върху „мира, справедливостта и човешките права. Нека това преживяване ви превърне в свидетели на надеждата.“

Мислех си за незабравимата гледка на процесията със свещи предната вечер – хиляди поклонници от най-различни места – от Аржентина до Зимбабве, – които в мълчалива молитва вдигат свещите си. Завърши с десетки ветерани в инвалидни колички, които се подредиха отпред, до Пещерата на Богородица от Лурд, за песен и молитва. Толкова много души, копнеещи да бъдат свидетели на любовта. Толкова много души, пропити с вярата, че Дева Мария осветява пътя им.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах