сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Срещу прилива

1.11.2015 г.

Вдигащото се морско равнище заплашва да залее Кирибати, но местният дух е непоклатим

Беше по онова време на деня, наречено итингааро, сутрешен полумрак, когато островът тъкмо се пробуждаше. Хората се разхождаха сънливо из лагуната, за да се измият, плискайки с вода лицето си, а после затягаха саронгите си и се гмуркаха.

Разгледайте галерията със снимки към тази статия

Приливът беше пълен. Отвъд лагуната океанът се простираше до хоризонта. Марауа, карауа, тарауа – море, небе, земя. Това е древната троица за местните жители на Кирибати. Но днес троицата се олюлява на ръба на баланса. Майката океан вече не е закрилница, каквато хората тук винаги са я познавали. Тя започва да показва едно различно лице, заплашително, с нахлуващи приливи и бурни вълни.

Местните хора сега живеят в друга реалност – на надигащото се море. Това е времето на бибитакин каноан боонг – „промяна на времето за много дни“, кирибатската фраза за климатичната промяна. Хората живеят със страха и несигурността на тези думи.

Как да не са уплашени, като светът все им повтаря, че ниските островни държави като тяхната скоро ще се окажат под вода? Собствените им управници са казвали, че Кирибати – 33 коралови острова, разположени в област от Централния Тихи океан, по-голяма от Индия – е „сред най-уязвимите от уязвимите“. Те са прогнозирали, че атолът Тарава, националната столица, ще стане необитаем в рамките на едно поколение.

Но много местни отказват да мислят за родината си като за „изчезваща островна нация“, чиято съдба вече не зависи от тях. Те не мислят за себе си като за „потъващи островитяни“, а като за потомци на пътешественици, наследници на горди традиции на издръжливост и оцеляване.

Те вярват, че техният рай далеч не е изгубен.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Ноември 2015
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах