сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Риба голиат

1.10.2015 г.

Ще оцелее ли 360-килограмовият гигантски групер, ако законът престане да го закриля?

Край бреговете на Югозападна Флорида, на 30 м под морската повърхност, във водата се разнася мощно „Бум“. Следва го друго „Бум“, подобно на тътен от далечни фойерверки. Идва от потопения корпус на потънал кораб. В разкъсания му търбух са натъпкани десетина много големи – и много шумни – риби.

Това са атлантически гигантски групери. Те се събират в корабни останки и рифове, за да се хранят и да си общуват. С тегло до 360 кг и дължина близо 3 м, те имат издадени челюсти и гигантски перки като палмови листа, а окраската им е на шарки и точки в земни тонове. Обявяват присъствието си пред натрапилите се създания, като свиват плавателните си мехури – пълните с въздух балони, които им помагат да плуват. „Бум, бум, БУМ!“

Днес, стане ли дума за гигантските групери, хората вдигат повече шум от тях. Атлантическите гигантски групери били безчет на шир и длъж и десетки хиляди обитавали водите край Южните щати, Карибите и Бразилия. Но след като дълги години били ловени с харпуни и куки и пълнели цели кораби с тях, броят им намалял до неизвестен минимум, може би под хиляда. Сега популацията във Флорида се възстановява и рибари, биолози и местни чиновници обсъждат дали животните са се възстановили достатъчно, за да се свали от тях защитата на закона, който ги пази от хора с харпуни и въдици.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Октомври 2015
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах