сп. National Geographic - Август 2017
National Geographic KIDS - Август 2017

Крехкият мир в Шри Ланка

2.1.2017 г.

Крехък мир Седем години след края на бруталната гражданска война Шри Ланка започва да си дава сметка за последствията: хиляди без дом и хиляди безследно изчезнали

Снимката в ръката на младата жена е едва колкото пощенска марка. Но това е единствената фотография на мъжа й, която успяла да открие тук, в дома на родителите си. Те не одобрили техния брак, тъй като той бил прост рибар от крайбрежното градче Манар, а пък нейното семейство са кореняци от Джафна, столица на Северната провинция на Шри Ланка. Както показва снимката, съпругът й – тамил като нея самата – има жизнерадостно и уверено лице. Докато гледат мъничкото изображение на мъжа, изчезнал преди цяло десетилетие, тъмнокафявите й очи засияват и тя се отдава на спомени.

Влюбили се в бежански лагер в Южна Индия през 1999 г., когато била на 17. И двамата били избягали от ожесточената гражданска война в Шри Ланка, в която едни срещу други се изправили армията, контролирана от синхалското мнозинство, и тамилските бунтовници. Тя избягала от Джафна заедно със семейството си, прескачайки труповете на съседите, докато от небето се сипели бомбите на военните. Той напуснал Манар, след като видял как офицер от армията застрелял най-малката му сестра в дома им. Оженили се под изпепеляващия поглед на майка й.

През 2002 г. се върнали в Манар, където той можел да изкара лодката и мрежите в морето. Родило им се момче, а после и момиче. За да допълни скромните си доходи, той продавал туби с бензин на бойците от тамилската съпротива. Според нея тази практика, разпространена сред мъжете тамили в Манар, не била особено опасна. Затова не обърнала внимание, когато той й казал: „Ако някога ми се случи нещо, не се опитвай да ме търсиш – върни се при майка си“ – чак до 27 декември 2006 г., когато той излязъл с мотора си и не се върнал нито същата вечер, нито през следващите дни.

Покрай босите й крака се щура петел. Събудена от унеса си, жената на рибаря оставя снимката и отново се захваща да готви заедно с другите жени в паянтовата, сумрачна къща. Днес семейство се е събрало на помен за майка й, починала внезапно преди месец от рак на стомаха. Един от братята й отсъства, защото е в Париж – нелегално и без работа. Шриланкийските военни го измъчвали и той се бои, че ако се върне,е много вероятно да го приберат направо от улицата, също като рибаря и още хиляди тамилски мъже – без предупреждение, основание, документална следа или дори официално признание.

Някак си мъката не е успяла да погълне 34-годишната жена с дълга до кръста плитка, която се полюшва, докато поднася традиционното вегетарианско угощение – нахут, патладжан, фасул, тапиока. „Знам, че съпругът ми е жив“ – заявява твърдо тя. Именно тази вяра е обсебила нейните мисли – не смъртта на майка й, нито пък че припечелва жълти стотинки от крайпътната сергия, където продава ориз и телефонни карти. Най-важното нещо за жената на рибаря – която помоли да не разкриваме името й от страх за нейната безопасност и тази на семейството й – е вярата, че нейният съпруг все още е призрачен военнопленник в една война, приключила преди седем години.

Всъщност същата безизходица е валидна и за Шри Ланка. В някакъв смисъл и страната е изпаднала в забвение. Някога смятана за зараждаща се икономическа сила в Южна Азия, островната държава пропиляла тази възможност, когато била увлечена в спирала на насилие, подклаждано от отдавнашни етнически вражди. Днес, когато новото правителство обещава да обедини страната, тази възможност се е върнала. През април американската представителка в ООН Саманта Пауър приветства администрацията на президента Майтрипала Сирисена заради „невероятния прогрес“ в посока „траен мир, отговорна демокрация, нови връзки с външния свят и по-големите възможности за всички.“

Но усилията на правителството не трябва да са насочени към Пауър и другите чуждестранни дипломати. Далеч по-важно е тамилското малцинство, което се чувства изостанало в следвоенния напредък на страната и озлобено от явното безразличие на синхалското мнозинство към техните страдания. Тук се появява младата жена на рибаря от снимката. Неизбежната истина е, че Шри Ланка няма да излезе напълно от сенките, докато същото не се случи с мъжете като нейния съпруг.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах