сп. National Geographic - Януари 2017
National Geographic KIDS - Декември 2016

Отново на мода

2.1.2017 г.

Дизайнерите, хип-хоп звездите и новобогаташите приемат възторжено животинската кожа насред кампания за хуманно отношение към животните в плен.

Беше вкочаняващ северен студ под безоблачно небе в средата на февруари, а слънцето искри в пресния сняг. Пристъпвахме по мочурище, замръзнало на дълбочина повече от 20 см. Чувствахме се, все едно се бяхме върнали в самото начало на търговията с кожи, някъде далеч, преди много време.

Бил Мачковски, трапер с 60-годишен опит, предимно в северната част на Мейн, посочи няколко клонки от елша, стърчащи от леда. Бобрите започват да събират клони от топола при първите студове, обясни той, а после натрупват отгоре негодната за ядене елша, за да потопи тополата под леда, където те могат да я ядат през зимата. Той започна да пробива леда с метален прът, а после ми го подаде, за да опитам. „Усещаш ли колко твърдо е дъното на пътеката?“ Каза, че е утъпкано от минаващите бобри.

Докато пробиваше леда на друго място, Мачковски каза: „Чу ли тези въздушни мехурчета?“ Той разшири дупката и започна да тегли, докато едно странно метално съоръжение не излезе на тъмната повърхност. Беше капан, щракнал плътно около врата на огромен бобър. Тези въздушни мехурчета – миг, замръзнал в леда, бяха последният му дъх.

„Това се казва голям улов – каза Мачковски. – Качествен бобър.“ Изчисли, че кожата му ще струва не повече от 25 долара, но по целия път към къщи на лицето му личеше доволното изражение на хиляди поколения успешни ловци и трапери. Все още дълбоко удовлетворен от деня и от собствените си дълбоки познания за тези места, той си спомни какво му беше казал някога друг зимен посетител: „Ако хората си позволяваха да не се тревожат толкова от убиването на бобъра, биха плащали, за да идват тук и да се наслаждават на това.“

В действителност обаче тревогите относно убиването изглежда вече не са чак такъв проблем. Топмодели, които някога позираха с призиви от рода: „По-скоро ще ходя гола, отколкото да нося кожа“, започнаха да дефилират с кожени дрехи. Модни дизайнери, които се „бояха да я докоснат“ преди 15–20 години, също „преодоляха табуто“, казва Дан Мълън, фермер от Нова Скотия, развъждащ норки. Много участници в търговията с кожи сега с готовност признават, че активистите, които протестирали толкова шумно, имали право: фермерите не осигурявали изрядни стандарти на грижа за животните си. Но добавят, че браншът се е променил, въпреки че активистите оспорват това. Във всеки случай днес много хора вече смятат носенето на кожа за въпрос на индивидуален избор. В някои градове е по-вероятно да ви изгледат кръвнишки по-скоро заради това, че пишете есемеси, докато вървите.

Фермите за кожи доминират в бранша и продукцията им се е увеличила над два пъти от 90-те насам – до близо 100 млн. кожи миналата година, предимно от норки и малко от лисици. Обикновено траперите добавят милиони кожи от диви бобри, койоти, миещи мечки, мускусни плъхове и други. Това е в добавка на неизвестните милиони говеда, агнета, зайци, щрауси, крокодили, алигатори и каймани, които се използват и за храна, освен за кожи.

Но цифрите едва ли са ви нужни. Просто се огледайте. Някога общоприет избор за зимна мода на матроните от „Парк Авеню“ и купонджиите по извънградските клубове, кожата бе възприета от хип-хопа и поколението Z. Тя вече се появява през всички сезони върху декоративни възглавнички, дамски чантички, обувки с висок ток, ключодържатели, пуловери, шалове, мебели и абажури. Има кожени палта с камуфлажен десен, палта от боядисана кожа с косъм тип батик и кожени палта с косъм, създаващи оптична илюзия чрез квадратчета тип Мориц Ешер. Има дори помпон от кожа с косъм, наподобяващ Карл Лагерфелд, създаден от дизайнера по негов образ и подобие и наречен Карлито.

Как така кожата се завърна триумфално след интензивното социално изключване през 90-те? Или пък след лошата си слава от 60-те, когато анимационната героиня Круела де Вил копнееше за кожата на малки далматинци и търговията в истинския живот заплашваше оцеляването на леопардите, оцелотите и други диви видове? Нови ограничения през 70-те сложиха край на употребата на кожа от застрашени видове в модата. Но сегашното й завръщане е разказ за кожената индустрия, която отвръща на критиците си и често успява да ги изпревари с маневрите си, а това се съчетава с нарасналото търсене от страна на новобогаташите в Китай, Южна Корея и Русия.

Предполагам, че тук е мястото да призная, че гледам на тази история от доста сложна перспектива. Моят прадядо беше трапер и у мен се е запазило усещането, че дълбокото познание, което се добива от лова, риболова и заниманията с неща, които са живи, си има своята стойност, която в голяма степен се е изгубила поради градския ни начин на живот. Същевременно двамата със съпругата ми веднъж наследихме жакет от оцелот и неговите 15 кожи ни преследваха, докато накрая не го дарихме като образователно пособие на един национален резерват за диви животни. Доста е сложно наистина. И се отправих лично да установя колко точно.

Тръгнах в една снежна буря на север към Нова Скотия, център на бранша. Мълън ме беше поканил да видя как живеят и как умират норките му. „Ние сме съвсем наясно, че е нужно да имаме одобрението на обществото, за да правим това, което правим“ – каза той.

Мълън е израснал със старата школа в отглеждането на норки – дълги, тесни, отворени дървени навеси с редица от тесни, малки клетки от всяка страна. Когато той самият влязъл в бизнеса, предпочел по-широките клетки, които вече се изискват в Европа, подредени в шест реда под прозрачните пластмасови покриви на навеси с дължината на футболно игрище. „Може би ще си помислиш, че вони – предупреди ме той, – но когато вляза вътре, усещам миризмата на детството си.“ Той вдиша дълбоко и издиша: „Ах, норки“.

Работник кара камионетка с храна покрай редиците по много пъти на ден, като поставя върху всяка клетка съставена от специалисти порция, която прилича на сурово кюфте и се разпределя от компютър. Незамръзваща поилка осигурява денонощно питейна вода, а улей под клетките автоматично отнася отпадъците, които се преработват на тор или се превръщат в електричество посредством биосистема.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2017
Няма коментари
Моля, използвайте кирилица!
Мнения, които нарушават добрия тон, ще бъдат изтривани от администратора.
24.01.2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах