сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Няма връщане назад

1.9.2015 г.

Как един забравен връх, издигащ се над джунглите на Мианмар, почти пречупил екип елитни алпинисти.

Вятърът ме блъсва и аз отчаяно се вкопчвам в пикелите, за не ме отнесе от стената на планината. Притискам глава в снега, успокоявам се и поглеждам надолу. Под котките ми има 1500-метрова пропаст. Все едно да надникнеш през отворената врата на самолет. Завързан съм към двамата ми спътникаспътници, но нищо не ни крепи към планината. Едно падане би означавало и тримата да полетим към смъртта.

Когато вятърът отслабва, забивам алуминиев клин в снега и закачам въжето за него. Няма да ме издържи, ако падна, но ми дава достатъчно психологически комфорт, за да продължа. Концентрирам се, като методично замахвам с ледените сечива и забивам котките си. Закрепвам френд на една скална издатина и осигурявам моите партньори Кори Ричардс и Ренан Озтурк над пропастта.

„Страхотно водене, мой човек!“ – крещи Кори над рева на вятъра. Продължава да се изкачва леко наляво и търси път нагоре през гранита и снега. Когато Ренан стига до мен, на моята площадка няма място и той минава настрани да си намери друга. Кори внимателно се придвижва на върховете на котките си над нас и изчезва от погледа.

Двамата с Ренан изчакваме, прегърбени срещу вятъра. Тропаме с крака и болезнено удряме една в друга ръцете си в ръкавици. Много сме далеч един от друг, за да говорим. Просто стоим там, на лицето на напластената със сняг урва на над 5 км в небето. След половин час започваме да замръзваме. След час вече не усещаме пръстите на ръцете и краката си. „Не мога повече да търпя – вика Ренан през обледенената си брада. – Не си чувствам стъпалата. Трябва да се раздвижа.“

Не знаем какво прави Кори над нас, но е толкова студено, че няма значение. Ренан започва да се катери и аз тръгвам след него. Все още всички сме вързани заедно, така че е жизненоважно никой да не пада. Предполага се въжето да бъде закрепено за планината и да спре падането, но в алпинизма често те спохождат подобни дилеми на живот и смърт. Когато няма стабилна опорна точка, твоите партньори са твоите опори – и физически, и психически. Трябва да повериш живота си на техните преценки и способности, а техният живот на свой ред зависи от теб. Такъв е кодексът на планината.

Двамата с Ренан се спираме в малка скална ниша над северната стена на планината. През носения от вятъра сняг виждаме как Кори пресича поредното заснежено пространство. Твърде опасно е да продължим напред и отново трябва да чакаме. Притискаме се един в друг, но все още умираме от студ. Вятърът се вихри около телата ни. „Стъпалата ми са ледени на отказване“ – казва Ренан. Има предвид, че го грози измръзване.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Септември 2015
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах