сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Човешкият фактор

1.4.2008 г.

Духът на един народ, почтеността на неговите управници и състоятелността на държавата се разкриват най-ясно не в период на благополучие, а в момент на беда.

Духът на един народ, почтеността на неговите управници и състоятелността на държавата се разкриват най-ясно не в период на благополучие, а в момент на беда. Тази истина се потвърждава от случилото се в България през този месец преди 80 години. На 14 април 1928 г. сутринта, точно преди Великден, силен трус (с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер, въведена 5 години по-късно) разлюлява градовете Чирпан и Борисовград (днес Първомай) и околните села. Разрушенията са значителни. Наблюдаваната интензивност в епицентралната област е IX степен. Четири дни по-късно Пловдив, чиито граждани вече събират помощи за пострадалите си сънародници, също става жертва на катастрофално земетресение. Вторият трус (с магнитуд 7,0) е толкова силен, че макар и епицентърът му да е на 150 км от София, камбаната на катедралата „Св. Александър Невски" удря два пъти, разлюляна от него. Земетресението е едно от най-силните, които България помни, и нанася големи щети. Интензивността в епицентралната зона е от IX-X степен. Загиват 114 души, ранени са около 1000. Разрушени са хиляди сгради - жилищни, стопански и индустриални, църкви, училища, болници. Десетки хиляди души остават без подслон, но много повече прекарват нощите след бедствието на открито, опасявайки се от нов трус.

Катастрофата, която засяга тогавашните Пловдивски, Старозагорски и Хасковски окръг, е тежък удар за младата ни държава, която все още изпитва икономическите последствия от злополучното си участие в Първата световна война. Оскъден е и опитът й в справянето с подобни бедствия. Но макар и да разполага с ограничени ресурси, в този случай България надхвърля себе си. В дните непосредствено след земетресението са взети спешни мерки по лично нареждане на министър-председателя Андрей Ляпчев. Със съдействието на войската местни граждански комитети осигуряват подслон и храна за нуждаещите се; започва разчистване на развалините. Клоновете на Българския червен кръст в засегнатите райони веднага се притичат на помощ на пострадалите. По инициатива на дружеството е създаден Всенароден комитет, който има за задача да събира помощи от България и чужбина. (Такива пристигат от над 35 страни в размер на повече от 50 млн. златни лева.)

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Април 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах