сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Агонията на Аралско море

1.8.2015 г.

Аралско море се славело като един от най-големите затворени водни басейни на планетата. Днес упадъкът му служи като приказка с поука.

"Ето как изглежда краят на света“ – казва Юсуп Камалов, посочвайки покритата с кора пустиня, простираща се пред нас. „Ако някога настъпи Армагедон, хората от Каракалпакстан ще са единствените оцелели, защото ние вече живеем в него.“

От високото ни място на тази песъчлива скала в Северен Узбекистан гледката би могла да е към всяка една пустиня по света, ако не бяха купчините раковини и няколкото изоставени риболовни кораби, ръждясващи в пясъка. Това място някога представлявало нос на полуостров, вдаден в Аралско море, което до 60-те години на XX в. било четвъртият по големина в света вътрешен воден басейн, покриващ 67 000 кв.км площ. Зад нас се намира град Муйнак – преди процъфтяващо рибарско селище с голяма консервна фабрика, която чак до 80-те години на XX в. преработвала хиляди тонове риба годишно. Преди 50 години южният бряг на Аралско море бил точно на мястото, където стоим; сега отстои на 90 км от нас в северозападна посока.

Камалов ме доведе тук да видя какво е останало от някога щедрото море. Той е 64-годишен старши изследовател по вятърна енергия в Узбекистанската академия на науките. Освен това е и активист за защита на околната среда, председател на Съюза за защита на Аралско море и Амударя. Набит, с развяваща се грива от бели коси, Камалов произхожда от влиятелна узбекска фамилия: баща му бил известен историк по съветско време, а дядо му бил последният избран хан на полуавтономната република Каракалпакстан, преди тя да се превърне в част от Узбекската ССР през 30-те години на XX в.

В страната му все още няма нито една вятърна ферма, но това не е помрачило ентусиазма на Камалов по отношение на професията, която е избрал. Дотолкова е обсебен от вятъра, че си е построил два делтапланера, с които лети от един местен хълм, за да изучи по-добре въздушните течения.

„Искам да познавам вятъра като птица“ – казва той. Но интересите му се простират до всички аспекти на околната среда и той отдели време от проучванията си, за да ми покаже останките от някогашния огромен воден басейн, изпълнен с живот, както и нещо по-зловещо – това, което оттеглящите се води оставили след себе си.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2015
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах