сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Ще промени ли папата Ватикана?

1.8.2015 г.

Акцентът на папа Франциск върху помощта за бедните за сметка на налагането на доктрината породи радост и тревога сред католиците.

Когато около 7000 възторжени непознати го виждат за първи път на обществена сцена, той още не е папа, но – като шаваща в пашкула си пеперуда – у него вече има нещо поразително. В покрития стадион „Луна парк“ в центъра на Буенос Айрес, Аржентина, католици и евангелисти са се събрали на общоцърковно събитие. От сцената пасторът призовава архиепископа на града да се качи и да каже няколко думи. Публиката реагира с изненада, тъй като отправилият се към подиума мъж часове наред е седял отзад като съвсем обикновен човек. Макар да е кардинал, той не носи на гърдите си традиционния кръст, а само черна свещеническа риза и блейзър – на вид обикновен свещеник, какъвто бил десетилетия по-рано. Изглежда мършав и възрастен, със строго изражение и в този миг преди девет години би било трудно да си представим, че един ден този скромен и мрачен аржентинец ще стане известен по целия свят като лъчезарен и харизматичен човек.

Започва да говори – първоначално тихо, но уверено – на родния си испански. Няма нищо написано. Архиепископът не споменава времето, когато подобно на много латиноамерикански свещеници гледал на евангелисткото движение пренебрежително – като на ескуела де самба: нещо несериозно, напомнящо на репетициите в школа по самба. Вместо това най-влиятелният аржентинец в Католическата църква – която претендира, че е единствената истинска християнска църква – заявява, че Бог не обръща внимание на подобни разделения. „Прекрасно е – казва той, – че братята са се обединили и че се молят заедно. Прекрасно е, че никой не е изпречил своята история на пътя на вярата; че сме различни, но че искаме да бъдем – и вече започваме да бъдем – помирени в своето разнообразие.“

С разперени ръце и внезапно оживило се лице, той призовава Господ с разтреперан от жар глас: „Отче наш, разделени сме. Обедини ни!“

Хората, които познават архиепископа, са удивени, тъй като неговото непреклонно лице му е спечелило прякори като „Мона Лиза“ и Каруча („Муцуна“, защото прилича на булдог в челюстта). Но през този ден се случва още едно паметно нещо – веднага след като свършва с речта си. Както е на сцената, той бавно се отпуска на колене и призовава присъстващите да се помолят за него. След кратка пауза те го правят, начело с един евангелистки пастор. Образът на архиепископа, коленичил сред по-нисшите от него – едновременно смирена и величава поза, – ще се появи по първите страници в Аржентина.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2015
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах