сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Треска за храна

1.7.2015 г.

Косатките показват интелигентността си, като работят заедно, за да си хванат плячка.

 

В западната литература не се говори за косатки. Въпреки че приличат на митични създания със своите гладки тела, цветове като на панда и усмивки с остри зъби, китовете убийци не фигурират като герои във великите западни романи. Няма косатков еквивалент на Моби Дик – големия бял кит.


Но много от нас са си създали представа за косатките, оформена от филми с тяхно участие, докато изнасят представления в аквариуми, плувайки в безкрайни кръгове в малки, стерилни басейни и подскачайки, за да ни забавляват. Според някои мнения косатките в плен понасят жестоки психологически травми заради безрадостния си, ограничен живот.

А това е ужасно тъжно, защото, когато си с косатките на свобода, усещаш това, което нито едно представление не може да улови: техния дух и проницателност, радостта и хитростта им, любовта им към открития океан, към лова и към живота.

В един студен януарски ден се оказах заобиколена от стотици черно-бели китове убийци – Orcinus orca, всъщност не кит, а най-големия вид делфин – които се стрелкаха като вълци във водите на норвежкия фиорд Андфьорден, на 320 км северно от Полярния кръг. Гърбовете и високите им гръбни перки блестяха в арктическия полумрак, докато се гмуркаха, изплуваха и работеха в екип, за да подкарат, зашеметят и погълнат сребристите херинги.

От време на време някоя косатка удряше повърхността с опашката си, сякаш си играеше на пържолки с морето. Косатките извършват подобни удари с опашки и под водата – те са истински погребален звън за херингата, казва Тиу Симиле, биолог, изучаващ китовете, която е помогнала да се сложи началото на проучванията на косатките в Норвегия и е експерт в един от методите им за лов, наречен „въртележка“. Силата на ударите невинаги убива рибите, каза тя, но зашеметява много от тях и ги прави лесна плячка. „Това, което виждаме тук, на повърхността, е само намек за случващото се отдолу – обяснява тя. – Всяка косатка си има роля. Прилича на балет, затова трябва да се движат по много съгласуван начин, да общуват и да вземат решения какво е следващото нещо, което да направят.“

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2015
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах