сп. National Geographic - Декември 2018
National Geographic KIDS - Декември 2018

Хавайски корени

1.7.2015 г.

Зад лустрото на туристическите плажове местните хора остават верни на духа на океана.

Точно в този ден вълните на родните острови на сърфа бяха разочароващи – вяли, едва до гърди и дразнещо редки. Въпреки това на хавайците никога не им е трябвала специална причина, за да грабнат сърфовете и да влязат в океана, така че зоната за изчакване беше пълна. Младежи с къси дъски. Майки с дълги дъски. Деца с бодибордове. Мъж със сива коса на опашка, изправен върху падълборд. Някои имаха племенни татуировки като на полинезийски воини. Яхнал сърфа в дълбоките води край рифа, аз оглеждах тълпата със свит на топка стомах и чувството, че не ми е тук мястото.

Макаха отдавна е известен като плаж, където хаоле – хавайското понятие за белите хора и други натрапници – си търсят белята. Разположен на Западния бряг на Оаху, далеч от тълпите по лъскавото северно крайбрежие – в Сънсет Бийч или Пайплайн – и от ол-инклузив туристите в Уайкики Бийч, той има репутацията на затворена и недостъпна общност, където господстват потомците на древните полинезийски мореплаватели, заселили островите.

Дори и тези жители на Макаха, които са се примирили с преминаването под властта на САЩ през 1898 г. – а някои още не са, – са твърдо решени да не позволят същото да се случи и с вълните им. Има безброй истории за новодошли сърфисти, които са били прогонени от тукашните вълни – понякога със счупени носове, тъй като са престъпили някое неписано правило. Много ми се искаше да не ме сполети същото.

В продължение на половин час се носих край зоната за изчакване с надеждата да ми се удаде случай, докато най-сетне забелязах вълна, към която сякаш никой нямаше претенции. Обърнах дъската към брега и загребах с всички сили. Точно когато започнах да набирам скорост, обаче едно момче с каменна физиономия върху бодиборд се заизкачва по същата вълна. Здраво се опря с ръка на рамото ми и ме избута от вълната, като в същото време се засили надолу по нея. Отказах се и загребах към брега. Дотук с „алоха“ – помислих си.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2015
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах