сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Забравените крепости

3.12.2016 г.

Величествените постройки в провинция Фудзиен губят своите обитатели и обществена роля в съвременен Китай.

Започна като игра. Колко от тези странни, подобни на крепости постройки бих могъл да отметна от прозореца на колата? Бяха толкова големи, подобни на космически кораби сред селския пейзаж на провинция Фудзиен в Югоизточен Китай. Изглежда във всяко село имаше поне една, две или повече. В Хъкън, което имаше няколкостотин жители, преброих 13 тулоу. (На мандарин ту лоу означава „землена постройка“, което е доста скромно определение – все едно да опишете някой амфитеатър като „каменен кръг“.)

Сградите имат средновековен вид – с високи стени с кално кафяв цвят, мънички прозорци на горните етажи и обикновено една-единствена обкована с желязо порта за вход. Скоро вече не бях доволен просто да стоя отвън и да зяпам тулоу, които могат да бъдат с най-различна форма, но са най-вече квадратни и кръгли. Трябваше да вляза във всяка преброена постройка. Обикновено външната врата беше отворена. Ето какво открих. На първо място външността не те подготвя за това какво има вътре. Дъсчени галерии се извисяват на до пет етажа около светлия двор. Всеки етаж е построен от тъмна дървесина и има подредени една до друга малки стаи с еднакви размери. Коридори опасват по дължина всеки етаж. В открития двор, настлан с неравен калдъръм, обикновено има един-два кладенеца, както и малко, богато украсено светилище за почитане на прадедите. Пространството те принуждава неспирно да се въртиш в кръг и да се дивиш на замайващия вихър от стаи, на гледката нагоре към небето и планините и на дръзкия замисъл, затворил цяла общност в тази гигантска непревзимаема постройка.

Въпреки твърденията за много по-древни тулоу, най-ранното свидетелство за строеж на подобна сграда датира от 1558 г. – това обяснява архитектът Хуан Ханмин, автор на много трудове за тулоу. Построяването му съвпаднало с период на сухопътни битки между клановете на народа хака, преселници от северните китайски равнини, и изконното население на областта. „От самото начало основната им функция била да осигурят безопасността на хората“ – казва Хуан. За да отблъснат опасностите, строителите изградили стените от трамбована пръст – тесто от сбита глина от оризищата, варовик и пясък, което, след като изсъхне, образува твърда като бетон обвивка. Много от стените са дебели поне 1,5 м и могат да устоят на гюлета, запалителни стрели, тарани и някое и друго земетресение.

Заради ръста на населението и хаоса, последвали комунистическата революция в Китай през 1949 г. (хака били сред най-ревностните ѝ поддръжници), тулоу продължили да се строят до късно през ХХ в. В Хъкън периодът на построяване на 13-те тулоу варира от 50-те години на XVI в. до 70-те на ХХ в. Единствената структурна разлика, която открих при триетажното тулоу Дуншън („Изгря- ващият изток“) Лоу, завършено през 1961 г., беше, че стаите изглеждаха малко по-големи, макар че и така едва можеха да поберат легло персон и половина. В Хъкън се запознах с Джан, който отглежда чай; той ми каза, че баща му бил инженер и ръководил работата по Дуншън Лоу. Строежът на всеки етаж с дебелите му носещи греди и 22 стаи отнемал една година. Попитах го дали може да си представи как в градчето се появява ново тулоу. Джан погледна внушителната постройка, чиито пръстени стени приличаха на набръчкана кожа. „Не е възможно да се построи ново – каза той и поклати глава. – Цената ще е петкратно по-висока от тази на сграда от бетон и желязо. Освен това си представи колко труд ще е нужен. А и къде ще намериш сега големи дървета?“

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Декември 2016
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах