сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Жива светлина

1.4.2015 г.

Сред най-изобилните светлинни източници на Земята е самият живот.

Часът е десет вечерта и аз стоя в тъмното помещение на борда на изследователския кораб „Уестърн флайър“, собственост на Изследователския институт към Аквариума на Монтерей Бей. Ние сме в морето, на 80 км от брега на Калифорния. В малък контейнер на една маса се намира току-що уловено животно – морски обитател на име ктенофора. Дълъг е около 5 см и прилича на прозрачна желеобразна камбанка. Когато го докоснеш, излъчва светлина.

Да видим. Стивън Хадок, световноизвестен специалист по светещите форми на живот, се кани да побутне животното със стъклена пръчица. Всички се привеждаме напред, за да виждаме по-добре. Готово. За миг в контейнера се очертава призрачният образ на ктенофората – силует от синкава светлина, който се завърта и постепенно се разпада, сякаш животното току-що се е разтворило във водата.

Гледката е великолепна. Неземна. И в някакъв смисъл – тайнство. Защото този вид ктенофори живеят много дълбоко под повърхността на морето и малцина някога са виждали представители на вида.

Способността на организмите да произвеждат светлина – т.нар. биолуминесценция, е обичайно и в същото време магическо явление. Обичайно, защото много животни го умеят. Магическо – заради неговата сияйна, пленителна красота. На сушата най-познатите примери са светулките, които проблясват, за да привлекат партньор в топлата лятна нощ. Земята обаче е дом и на други светещи създания, включително бръмбари, един вид охлюви, някои многоножки, а също и гъби.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Април 2015
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах