сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Живот на ръба

1.6.2007 г.

Вероятна гибел застрашава живота на белите мечки, китовете гладуват, а тюлените нямат къде да почиват. И всичко това заради затоплянето на Арктика.

Един мразовит майски следобед, плъзвайки се внимателно през пукнатина в морския лед, се спуснах в Северния ледовит океан. Студът на ледената вода блъсна с такава сила лицето и обвитата ми в неопрен глава, че помислих, че ще повърна. Гмурках се южно от протока Ланкастър, край северния край на о-в Бафин в Канадския арктически архипелаг. Температурата на водата беше минус 1,6 градуса – приблизително на границата, отвъд която морската вода замръзва.

Зъбите ми захапаха въздушния регулатор, докато се опитвах да се преборя с гаденето. Скоро дишането ми се забави, главата ми претръпна към шока и аз заплувах надолу в мрака. В един момент погледнах нагоре към леда, очаквайки да изглежда така, както е нормално за началото на този сезон – син, безинтересен, безжизнен. Но нещо не беше както трябва.

Ледът беше на зелени и кафяви петна. Движеше се. Аз премигнах и проверих на каква дълбочина съм. После ми просветна: това изобщо не беше лед. Гледах огромен облак от амфиподи – малки скаридоподобни ракообразни, които се хранеха с фитопланктона, растящ по долната страна на леда напролет, щом слънцето се завърне в Арктика. Наблюдавах основата на екосистемата, комбинацията от лед и миниатюрни форми на живот, от които зависят по-големите животни – бели мечки, китове, птици и тюлени.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юни 2007
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах