сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Най-доброто от „Хъбъл“

1.4.2015 г.

Снимките от космическия телескоп удивляват вече 25 години.

В началото не потръгнало. 

Издигнат в орбита на борда на космическата совалка „Дискавъри“ на 24 април 1990 г., космическият телескоп „Хъбъл“ бързо дал дефекти. Тресял се и подскачал, вместо да държи на прицел небесните си цели. Отварянето на защитния преден люк, за да проникне вътре звездна светлина, толкова разстроило телескопа, че той изпаднал в електронна кома. Основното му огледало – с диаметър 2,4 м и според твърденията най-гладкото голямо тяло, създавано някога от хора – било изчислено напълно погрешно.

Всъщност целият проект вече бил плод на компромис. Астрономите искали по-голям телескоп на по-висока орбита. Получили по-малък на височина едва 555 км, за да може да се побере в товарния отсек на совалката и да бъде достъпен за обслужване от астронавтите.

Именно совалката се оказала спасителна за мисията. Ако „Хъбъл“ бил издигнат извън нейния обсег, може би щеше да остане в историята като провал за милиарди долари. Вместо това телескопът бил конструиран така, че основните му съставни части да бъдат достъпни за подмяна и ремонти. Един астронавт приел това толкова насериозно, че посетил Смитсъновия национален музей на авиацията и космонавтиката извън работно време, издигнал стълба до музейното копие на „Хъбъл“, и се опитал да подмени уредите, за да е сигурен, че всичко пасва. Така се и оказало, и пет почти идеално проведени сервизни мисии на совалката били решаващи за превръщането на „Хъбъл“ от 12-тонен боклук в един от най-продуктивните и популярни научни апарати в света.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Април 2015
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах