сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

„Люлин МО“ и първият хабитат на Марс

4.11.2016 г.

Наричаме Марс „земеподобна“ планета, а пилотираните полети до нея и евентуалното й колонизиране са се превърнали в една от основните задачи на световната наука. В постигането на тези цели се е включила и България – и не от вчера...

„През 1996 г. с руски и френски учени създадохме прибор за изследване на радиационните условия по трасето до Марс и в орбитата му около нея“ – припомня проф. Йорданка Семкова от Секцията по слънчево-земна физика към Института за космически изследвания и технологии на БАН.

Приборът Radius MD е монтиран и изстрелян на борда на междупланетната станция „Марс 96“. Уви, стартът е неуспешен и станцията се разрушава в земната орбита. Следващата стъпка на българските учени към Марс се нарича „Люлин Фобос“ – прибор за радиационни изследвания, монтиран на борда на руската станция „Фобос Грунт“. Тя е изстреляна през 2011 г. с идеята да стигне Марс и да влезе в орбитата му, а после да достави апарат, който да кацне на единия спътник на Червената планета, Фобос.

„Бе изключително мащабен експеримент, ала през януари 2012 г. приключи неуспешно, защото станцията изгоря в земната атмосфера – казва Йорданка Семкова. – Такъв експеримент отнема 5–6 години подготовка, плюс много труд и огромни технически и финансови средства! Ала в космонавтиката риск винаги има; важното е да не са застрашени човешки живот и здраве. Преглъщаш неуспеха и продължаваш напред – с повече знания, опит... и надежда, че следващата стъпка ще е успешна.“

През 2012 г. Институтът за космически изследвания на Руската академия на науките кани проф. Семкова и колегите й – ръководителя на Секцията по слънчево-земна физика проф. Цветан Дачев, доц. Росица Колева, гл. асистенти Юрий Матвичук и Борислав Томов, инж. Пламен Димитров, майсторите специалисти Венцислав Митев и Светослав Чакъров и външния сътрудник инж. Стефан Малчев – да се включат в „ЕкзоМарс“, съвместна мисия на Европейската и Руската космическа агенция. Мисията се провежда в два етапа, като първият започна през март 2016 г. с изстрелването на орбиталния спътник „Трейс Газ Орбитър“. Сега той обикаля Марс, носейки на борда си българския дозиметричен уред „Люлин МО“.

Родният прибор тежи 500 грама, а размерите му са 15 x 10 x 4 см – компактен, с множество връзки за включване, за да се монтира върху руския прибор FREND в самия спътник. В космонавтиката грамадни ракети извеждат в междупланетното пространство малки уреди с огромна важност. „Нашите скромни по размер прибори от семейството „Люлин“ имат изключително важна задача – подчертава проф. Семкова. – Радиацията е една от най-сериозните пречки за осъществяването на полети до Червената планета и кацане на хора на повърхността й. Нейното преодоляване е една от основните задачи пред изследователите на Марс.“ Според младия български архитект Явор Иванов достиженията на съвременната наука и техника ще позволят първата човешка мисия на Марс да стане факт в близко бъдеще. През юни 2016 г. той защитава дипломен проект пред изпитна комисия към специалност „Архитектура“ на Нов български университет. „Основната задача на проекта е да проучи и разработи реалистично архитектурно решение за първия хабитат на Марс, който трябва да осигури необходимите условия за живеене, изследователска работа и отдих на шестима астронавти“ – казва Иванов. В редица отношения условията на Марс са направо ужасяващи. Все пак в цялата Слънчева система те са най-близки до земните. Ето защо, ако хората биха могли да се разселят някъде извън Земята, това място е Марс. Това е и единствената планета в Слънчевата система, където би могло да е имало – или дори все още има – живот. Затова в изследването на Марс са насочени такива огромни усилия.

Предвид реалните ограничения и нужди на бъдещия хабитат Явор Иванов решава, че най-ефективно и целесъобразно е да проектира модулна структура. „След подробен анализ на съществуващите геометрични форми, модулни системи и примери от природата избрах като най-подходяща шестоъгълната призма“ – казва архитектът. Тя създава онова заобиколено от ъгли пространство, в което сме свикнали да живеем на Земята, поема по-равномерно странични натоварвания и дава възможност за проектиране на групи от модули под формата на пчелна пита. Така запазва по-добре топлината, което е съществен фактор на студения Марс. Докато говорим с архитект Иванов за предпочитаните материали, осигуряването при аварии, вътрешните оранжерии и други аспекти на бъдещия хабитат, става ясно, че „Скиапарели“ се е отделил от междупланетната станция и е предал информация, но после връзката с него е прекъснала. Явно спускаемият апарат не е успял да кацне успешно, макар и още да се изяснява каква точно е съдбата му. Ала „Трейс Газ Орбитър“ лети в орбита около Марс, а това бе основната цел на първия етап на мисията. Вторият, в който ще участва и българският прибор „Люлин МЛ“, е планиран за 2020 г. Може би приближава и реализирането на идеята на Явор Иванов за първия хабитат на Червената планета.

Български хабитат на Марс
Бъдещият хабитат на Марс ще работи като автономен организъм, предоставящ сигурна среда за живот и работа на астронавтите. Ще има зона за научноизследователска дейност, друга за отдих и развлечения и 4 производствени: за кислород и вода, храна, електричество и за ракетно гориво. 

Земята и Марс
Марс е негостоприемно място, но все пак е най-доброто за живеене след Земята в Слънчевата система. Двете планети имат редица общи характеристики, но и базисни различия. Явор Иванов ги анализира, за да разбере по какво трябва да прилича и по какво да се различава марсианската архитектура от земната. 

Храна

Т.нар. аквапонни системи позволяват отглеждане на зеленчуци и риба дори където няма достъп до вода. Препоръчителни култури, даващи най-много хранителни вещества, са марулята, соята, зелето, морковите и др.

Защита
Специален материал, наречен „бориран полиетилен“, ще защитава астронавтите от радиацията. Всяка зона е разделена на защитени подзони от 4–5 модула, отделени с бързозатварящи се ролетни херметизиращи врати.

Вход-изход
Подходите към хабитата са 8 на брой и биват два вида: за астронавти, оборудвани със стълба и въздушен шлюз, и за роувъра, откъдето се осъществява товарен достъп към хабитата чрез херметическа връзка.

На Червената планета
Бъдещите изследователи, достигнали Червената планета, трябва да се пазят от вредната радиация, да черпят кислород и вода от оскъдните марсиански ресурси и да си произвеждат храна. Интериорните решения целят осигуряване на психологически комфорт на астронавтите – важен фактор за успешната им аклиматизация.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах