сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Вездесъщите акари

1.3.2015 г.

Крият в леглата ни и се плодят по лицата ни. По-дребни са от точката в края на това изречение.

Преди няколко години се хванах на бас за лицевите акари демодекс - създания, които живеят във фоликулите на космите. Те са толкова малки, че дузина биха могли да танцуват на главичката на топлийка. По-вероятно обаче е да танцуват върху лицето ти - и точно това правят нощем, когато копулират, преди да се върнат във фоликулите, където се хранят денем. В тези миниатюрни пещери акарите майки снасят няколко сравнително големи яйца, от които се излюпват ларви. След това, както всички акари, малките претърпяват линеене, при което смъкват външния си скелет и увеличават големината си. Целият им живот като възрастни продължава едва няколко седмици. Смъртта настъпва в момента, когато лишените от анус акари се изпълнят с фекалии.

Понастоящем са известни два вида лицеви акари. Бях се обзаложил, че дори в проби, взети от малък брой възрастни хора, бихме открили още видове от тази група акари, които ще са съвсем нови за науката.

Биолозите често се хващат на басове; наричат ги „прогнози" за по-благозвучно. Моят бас се основаваше на познанията ни за тенденциите в еволюцията и за хората. Еволюцията обикновено облича най-големите си богатства в малки форми. Хората от друга страна най-често пренебрегват дребните неща. Един пример: в повечето езера, водоеми и дори локви живеят водни акари, често стотици или хиляди на кубичен метър, само че малцина изобщо са чували за водни акари - включително и аз до неотдавна. При това си изкарвам хляба с изследване на миниатюрни същества.
Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Март 2015
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах