сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Най-лошият кошмар на природата

1.1.2015 г.

Калинки, превърнати в зомбита! Това не е научнофантастичен сюжет, а резултат от реално нахлуване на паразити.

В нормални уславия калинките са прекрасно устроени и ненаситни хищници. През живота си един индивид може да погълне няколко хиляди листни въшки. Калинките освен това имат добра защита срещу повечето си врагове. Червено-черната им окраска предупреждава хищниците: ще съжалявате. Когато птица или друго животно се опита да я нападне, калинката отделя от ставите на краката си капчици отровна кръв. Нападателят вкусва горчивата кръв и изплюва калинката. Хищниците се научават да тълкуват червено-черната окраска на крилата като послание да стоят по-далеч.

Хищник, защитен от другите хищници - калинката изглежда би живяла като най-щастливото насекомо, ако не бяха осите, снасящи яйцата си в живото й тяло. Една от тези оси е Dinocampus coccinellae с дължина около 3 мм. Женската оса каца близо до калинката и бързо вкарва жилото си в корема й, като инжектира заедно с яйцето си смес от химически вещества. Когато се излюпи от яйцето, ларвата започва да се храни с течностите, изпълващи телесната кухина на нейния гостоприемник.

Макар че паразитът постепенно изяжда калинката отвътре, отвън тя изглежда непроменена. Продължава да атакува листните въшки. Но хранителните вещества, получени от смилането на всяка плячка, хранят паразита, който расте за нейна сметка. Три седмици по-късно порасналата ларва на осата се измъква навън през цепнатина във външната обвивка на калинката.

Макар че тялото на калинката вече е свободно от паразита, волята й продължава да е в плен. Докато ларвата на осата се увива в копринен пашкул под нея, калинката остава неподвижна.

От гледна точка на осата това поведение е много благоприятно. Растящата оса от вида D. coccinellae, сгушена в пашкула, е изключително уязвима. Ларвите на златоочицата и други насекоми биха я погълнали с удоволствие. Само че ако някой от тези хищници се доближи, калинката размахва крайниците си и прогонва нападателя. В крайна сметка тя става телохранител на паразита за една седмица - до момента, когато порасналата оса пробива дупка в пашкула, изпълзява навън и отлита.

И чак тогава, след като са изпълнили докрай „дълга си" към своя паразитен господар, повечето от калинките зомбита умират.
Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2015
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах