сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Насрещни течения

1.1.2015 г.

Могат ли морските резервати да спасят едни от най-богатите крайбрежни води в света, без да ощетяват местните рибарски общности?

На западния бряг на Кейптаун, близо до популярното място за каране на сърф, наречено Данджънс, има нисък, равен остров, който тюлените са си присвоили. Слънчеви лъчи проблясват във въздушните мехурчета, уловени в козината им, а когато се хвърлят със салто в морето и бързо отплуват, оставят след себе си диря, пенлива като шампанско.

Островът се намира в зоната с ограничен достъп Карбонкелберг - забранен за лов морски резерват в рамките на много по-обширен защитен район, включващ по-голямата част от крайбрежието на Кейптаун. Карбонкелберг е от местата, където човек може да почувства, че в света на океана всичко е наред.

Няма обаче да си го помисли, ако и той като мен погледне нагоре и съзре редицата мъже, които се бъхтят по пътеката на един хълм, нарамили на гръб тежки чували. Разделяйки се с гъвкавите тюлени, доплувах до малък залив и стъпих на брега върху килим от празни черупки от морски охлюви - абалони. Сред черупките крачеше ибис и кълвеше остатъците от червата на мекотелите. Покатерих се на скала с плосък връх, която преди минути беше изпълнявала функцията на кланица за охлюви. Тук мъжете бяха изчоплили месото от черупките и напълнили чувалите.

Стръмната лъкатушна пътека над залива пресича един хребет и стига до град Хангберг. По тази пътека, т.нар. бракониерска магистрала, всяка година се пренасят стотици тонове незаконно уловени абалони - „перлемоен" на африкаанс. Месото се поема от снабдителната мрежа на посредници и преработващи предприятия, за да отпътува към Хонг Конг и други места в Азия.
Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2015
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах