сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Смъртоносна търговия

4.10.2016 г.

За мрачния свят на бизнеса с рог от носорог и за това как двама южноафриканци могат да застрашат бъдещето на тези животни

Пет часа път с кола делят Националния парк „Крюгер“ в ЮАР – дом на най-голямата в света дива популация носорози, и Полокване – дом на най-търсения в света трафикант на рог от носорог – милионера сафари-оператор и бивш полицай Дови Грюневалд. За да се срещнем с Грюневалд, двамата с фотографа Брент Стъртън шофирахме две коли през великолепни, виещи се планински вериги. Но после падна нощ и в мрака извън града някой беше излял катран върху осовата линия на шосето и го беше запалил. Изглежда беше поредният протест, породен от расовите и икономически напрежения, които продължават да горят в Южна Африка вече повече от две десетилетия след края на апартейда.

Заобиколихме огъня само за да попаднем в задръстване и импровизирана блокада на пътя едва километър по-късно. В средата на шосето гореше нещо като диван, а пламъците се издигаха на три метра височина. Едри камъни препречваха и четирите ленти. Брент излезе от колата си и премести камъните, които бяха твърде големи, за да мине над тях, докато аз оглеждах за засада. Преминахме през блокадата, докато невидими хора хвърляха камъни от двете страни на пътя. Прекарахме нощта в усоен крайпътен хотел, а после изчакахме на една бензиностанция, според инструкциите на Грюневалд, за да ни посрещне мъж на име Лион ван дер Мерве. Следвахме го 20 минути покрай безупречната ограда на едно имение, докато стигнахме до портал с две каменни колони, който се отвори автоматично. На алеята, с ръце на кръста, стоеше Дови Грюневалд.

 Вижте още: Кървави трофеи

Днес Грюневалд, който беше наричан „Касапинът от Практиг“ заради това, което се твърди, че е причинил на носорозите в едноименното си ловно имение (на холандски практиг означава „красив“), заедно с още 10 души е подсъдим по 1872 обвинения според законите на Южна Африка. „Бандата на Грюневалд“, както ги нарича южроафриканската преса, са обвинени в най-различни престъпления – незаконни убийства на носорози, незаконно отрязване на роговете им, незаконна търговия с роговете, рекет, пране на пари и други свързани престъпления.

В САЩ Грюневалд и брат му Янеман са били привлечени под отговорност заради десетина американски ловци – техни клиенти, които те подвели да убият нелегално носорози в „Практиг“, и властите в САЩ са поискали екстрадирането им. В Чешката република следователи са свързали Грюневалд с престъпна група за трафик на рог от носорог, след като открили, че рогове, доставени във Виетнам, са дошли от носорози, застреляни от чешки ловци в „Практиг“. Грюневалд отрича да е запознат с целта на този лов. Има забрана да ловува в Зимбабве и е изключен от Асоциацията на професионалните ловци в Южна Африка.

Тази история е за Дови Грюневалд, обвинен трафикант на рог от носорог, и Джон Хюм, собственикът на най-голямата ферма за носорози в света – двама мъже, които се познават добре и споделят обща цел: да сложат край на южноафриканските и международните забрани за търговия и продажба на рог от носорог. Грюневалд се съгласи да се срещне с Брент и мен в момент, в който се намира насред съдебна битка с висок залог, която може да го вкара в затвора за десетилетия или да създаде пролука за легална продажба на рог от носорог в Южна Африка – пролука, която може да спомогне за проправянето на пътя към легална глобална търговия, за която опонентите му твърдят, че може да обрече носорозите на гибел. 

 Вижте още: Емиграция в Австралия - последен шанс за оцеляване на носорозите

Южна Африка е дом за близо 70% от около 29 500-те оцелели носорога в света. В началото на XIX в., когато европейският отпечатък върху света се усилил, те наброявали няколкостотин хиляди. Носорозите обитават два континента и са пет вида: бял, от който са останали около 20 400; черен – 5250; индийски; суматрански и явански. Според Асоциацията на частните собственици на носорози в Южна Африка, 6200 от носорозите в страната се намират в частни ръце и се използват с комерсиална цел за фотографски сафарита, законен лов, производство на рог и развъждане.

Рогът на носорога е най-търсеният израстък в света на екзотичния пазар, който цени чудатости на природата като слонските бивни, тигровите пениси и жирафските опашки. За разлика от рогата на много други видове, включително кравите, рогът на носорога не е изграден от костна тъкан. Той се състои от кератин – протеин, който може да се открие също и в нашите коси и нокти, и ако отрежете рога на носорога, той ще порасне отново. Въпреки че продажбата на рог от носорог е незаконна, стига да имате разрешение, в Южна Африка можете да отрежете рога на носорог. На всяка година-две южноафриканските фермери, развъждащи носорози, упояват животните си със стрели, отрязват по около двукилограмово парче рог от всеки носорог и ги съхраняват в банкови трезори и други сигурни места, надявайки се да дойде ден, в който ще бъде законно да ги продават.

Междувременно процъфтяващата нелегална търговия снабдява предимно Виетнам и Китай, където рогът от носорог често се стрива на прах и се пие като лекарство за какво ли не – от рак до ухапване от морска змия и махмурлук. Повлияни от дългогодишните погрешни сведения на западните медии, хората напоследък използват рогове от носорог и като афродизиак. Според Грюневалд на черния пазар в Южна Африка рог от бял носорог се продава за 6500 долара за килограм, но на азиатските черни пазари се предлага на едро на 5–10 пъти по-висока цена, а цената на дребно е още по-астрономическа.

Един-единствен мъжки носорог, носещ 10-килограмов рог, може да купи нов живот за някой мозамбикски бракониер, който се промъква през границата към националния парк „Крюгер“ с калашник в ръце, но бракониерът от своя страна вероятно ще бъде експлоатиран от хората, които са му осигурили оръжието. Този бракониер също така може да бъде застрелян от властите, както се е случило с 500 мозамбикски бракониери в „Крюгер“ между 2010 и 2015 г.

 Вижте още: Кървавият култ към слоновата кост

През последното десетилетие бракониерството на носорози е достигнало катастрофални размери. През 2007 г. Южна Африка докладвала за загубата само на 13 носорога. През 2008 г. те вече били 83. Миналата година бяха 1175. В „Крюгер“, дом на около 9000 носорога, бракониерите убиват средно по 2–3 на ден. И убийствата не се ограничават до Африка. През април бракониери застреляли с калашник индийски носорог в националния парк „Казиранга“ в Индия часове след като херцогът и херцогинята на Кеймбридж посетили парка, за да популяризират опазването на природата.

Носорозите не реват, когато са ранени. Те вият. Простреляната майка вие от болка, което понякога неволно призовава уплашеното й бебе да се върне при нея. Бракониерите прерязват гръбнака му с мачете, за да си спестят куршума, а после вземат и неговия рог. За хората в предните редици, защитаващи носорозите, това вече не е природозащитно предизвикателство: „Това е война – казва Золани Николус Фунда – главен рейнджър в „Крюгер“, където се случват по-голямата част от бракониерските нападения над носорози в света. – Това е нашето отчаяние. Войната за носорозите – тя е като нарковойните. Включва много пари и подкупи. Цялата съдебна система е отчайваща. Губим дела в съда. Заобиколени сме от полицейски управления, които дори не разпознаваме като такива, защото работят с бракониерите.“

Битката в Йоханесбург

През 1977 г. международната търговия с рог от носорог била забранена по силата на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) – договорa, управляващ глобалната търговия с диви животни. Но забраната е приложима само за търговия между отделните държави и има едно изключение, което трафикантите на рог са превърнали в свое предимство: според Конвенцията е законно да изнесеш рог – или трофей – от бял носорог, застрелян с разрешително при спортен лов. През 2003 г. виетнамски трафиканти на рог от носорог започнали да подписват договори с южноафрикански ловни организатори да убиват носорози заради роговете им, които продавали рог от носорог на черния пазар в родните си страни. 

В отговор на хищния лов Южна Африка затегнала ловните си закони, ограничавайки ловците до един носорог годишно, наложила изискване правителствените чиновници да наблюдават лова и отказала разрешителни на ловци от Виетнам. Рогът на всеки убит носорог трябвало да се маркира с микрочип и ДНК сигнатурата му да се запише в ДНК индекс системата на Лабораторията по ветеринарна генетика към Университета в Претория.

Въпреки всичко това трафикът на рог от носорог продължил. Имало друга пробойна в международната забрана относно рога от носорог, която не била във властта на CITES: продажбата на рог от носорог в границите на Южна Африка била законна. Но през 2008 г. Мартинус ван Скалквайк, министър на околната среда и туризма, обявил мораториум върху тази политика, за да „спре разрастването на нелегалната търговия с рог от носорог“ и „с надежда да обезсмисли бракониерството“. През февруари 2009 г. забраната за вътрешна продажба на рог от носорог влязла в сила.

И Грюневалд, и Джон Хюм казват, че развъждането на носорози с цел събиране и законна продажба на роговете им ще намали брако-ниерството. Но Алисън Томпсън, директор на водещата организация срещу легализацията „Разгневени южноафрикански граждани срещу бракониерството“, не е съгласна. „Нашите сили на реда и без друго силно се затрудняват да се справят с близо 1000 ареста през 2015 г. и само с 61 присъди. Допълнителният натиск да наблюдават легалната търговия без съмнение ще направи налагането на закона почти невъзможно, което ще позволи на престъпните групи за пореден път да осъществяват трафик на още по-голямо количество рог на нелегалния международен пазар.“

Южна Африка ще бъде домакин на тригодишната среща на CITES в Йоханесбург през септември. През 1997 г. Южна Африка предложила да се вдигне забраната на CITES върху международната търговия с рог от носорог, твърдейки, че правораздавателната є система е в състояние да осигури контролирана търговия, която „ще намали цените и ще свие активността на черния пазар“. Но опитът се провалил.

Историята е показала, че премахването на търговска забрана без адекватен контрол върху престъпността и корупцията може да бъде катастрофално. През 2007 г. страните от CITES премахнали международната забрана за търговия със слонова кост и упълномощили четири държави – Ботсвана, Намибия, Южна Африка и Зимбабве – да продадат 100 тона на Китай и Япония. Продажбата, която била осъществена на следващата година, трябвало да наводни азиатските пазари за слонова кост и да изтласка нелегалните търговци. Вместо това тя дала сигнал, че пазарът за слонова кост отново е отворен, и станала причина за безпрецедентно бракониерство на слонове из цяла Африка (над 30 000 слона годишно само за периода 2010– 2012 г.), което продължава и до днес.

Има предположения, че Южна Африка, подтиквана от индустрията за развъждане на дивеч във ферми, може отново да предложи премахването на забраната на CITES върху международната търговия с рог от носорог. „Направихме всичко по силите си [да спрем бракониерството] и това да правим едно и също нещо всеки ден не дава резултати“ – казва Една Молева, министър на околната среда на Южна Африка, пред Mail & Guardian на срещата на CITES в Банкок през 2013 г. Вместо това през май Южна Африка обяви, че няма да предлага вдигане на забраната, позовавайки се на нуждата от доказателства, че търговията ще помогне на свободно бродещите носорози, ще увеличи местообитанията им и ще се справи с корупцията и предизвикателствата в останалите държави, които животните обитават. Но тогава Свазиленд – миниатюрна държава с по-малко от 100 носорога, която е заобиколена почти отвсякъде от Южна Африка, излезе с предложение за вдигане на забраната.

Касапница в „Практиг“

Дови Грюневалд ни насочва към дълга маса за хранене в главната хижа на екзотичното му ранчо за развъждане на дивеч. Наречено „Матака“, това е по-малкото от двете му имения, с площ 750 хектара и на 200 км южно от „Практиг“. Отвън има два лъскави хеликоптера, конюшня с арабски коне и хектари, пълни със скъп, екзотичен дивеч, който той ще ми покаже по-късно, включително и носорози.

Грюневалд поставил началото на „Матака“ през 2012 г., две години след ареста си, но не спрял ловните операции в „Практиг“. Създал нов бизнес, „Ловни сафарита в Южна Африка“, който заменил първоначалния – „Приключенски сафарита „Извън Африка“. Той определено е убеден в добрите си шансове в съдебната зала в Южна Африка и САЩ. И има причина за това: криминалното дело срещу него в Южна Африка е замразено заради гражданско такова, заведено от дивечовъда Йохан Крюгер, който живее наблизо. В делото се твърди, че южноафриканската забрана за търговия с рог от носорог е противоконституционна, както и повечето от останалите обвинения срещу Грюневалд, свързани с носорозите.

„Йохан Крюгер, който не е замесен в никое от престъпленията, в които е обвинен Грюневалд, не е истинският ищец, казва Грюневалд, и не е този, който плаща на адвокатите. „Аз плащам“ – подчертава той. Крюгер не откликна на опитите на National Geographic да се свърже с него, но има основания да вярваме на Грюневалд. Той и Крюгер отдавна са заедно в бизнеса с лова на биволи; ловуват заедно; снимката на Крюгер се е появявала на ловните брошури на Грюневалд, а адвокатът на Крюгер е също така и адвокат на Грюневалд.

Обвиненията срещу Грюневалд в Южна Африка се основават на една акция в „Практиг“ през 2010 г. на южноафриканската Дирекция за разследване на големи престъпления – елитен полицейски отряд, известен като „Ястребите“. Маркус Хофмайер, мениджър на ветеринарните услуги в организацията „Южноафрикански национални паркове“, която управлява националния парк „Крюгер“, бил част от екипа криминалисти, доведени в този ден, за да упоят носорозите на Грюневалд и да вземат тъканни и кръвни проби. Екипът му открил 29 живи носорога и упоил 26 от тях.

Хофмайер предоставил писмена клетвена декларация, в която описвал какво видял в „Практиг“: „Всички носорози, които упоихме, бяха с премахнати рогове, някои – до самата основа. Роговете на някои носорози очевидно бяха отрязани с моторен трион или нещо подобно.“ Отрязването на рога твърде близо до основата може да причини кървене и според ветеринарите може да е болезнено. Хофмайер смята, че някои от роговете били взети „чрез забиване на нож и отделяне на основата на рога от черепа или посредством прилагане на голяма сила и откъртването на рога от основата му“.

Според Грюневалд китайците „не харесват малки рогове“, затова той реже роговете на носорозите само на 8 сантиметра от черепа.

Следователите също открили на няколко места в „Практиг“ останки от изгорени трупове и черепи на носорози. Били открити 19 черепа, всички – с отрязани рогове. Шест години по-късно тази сцена все още преследва Хофмайер. „Най-травматично за мен беше да видя ямата с мъртвите носорози в нея – казва ми той. – Много вероятно е той да отърве присъдата. Това е индикация колко болна е системата ни.“

В ранчото на Грюневалд Хофмайер разпознал носорози, които лично е помогнал да бъдат заловени в Националния парк „Крюгер“. „[Грюневалд] предложи най-добрите цени и имаше чисто досие, затова според несъвършените ни закони нямаше причина да не му продадем животните.“ Продажбата на диви животни на частния сектор – казва той – е един от начините, по които паркът заплаща специални проекти по опазването на природата, и въпреки че някои носорози биват продавани на организатори на сафарита, за да бъдат ловувани, те също така имат и възможност да се размножават, като така увеличават общия си брой. И наистина масово се смята, че размножаването на едър дивеч заради лова е помогнало на белите носорози да се върнат от ръба на изчезването в началото на XX в.

„Нужно е дълго време, за да се възстанови човек и да може отново да вярва на хората –казва Хофмайер. – Мислиш си: „И аз ли съм част от това? Аз улових това животно и го вкарах в сандъка.“ Хофмайер се фокусира върху по-мащабната картина – животните, на които е помогнал да бъдат преместени на други места. „Бих казал, че 75% от тях все още са живи и се размножават. Това е нещото, което в крайна сметка ме улеснява да приема случилото се.“

Грюневалд, който купил над 30 носорога от „Крюгер“, казва, че от парка го таксували според дължината на рога на всеки възрастен мъжки носорог. „Те искаха хората да ги ловуват“ – казва ми той.

Операция „Стадо носорози“

През юни 2011 г. американската Служба за риболова и дивите животни (FWS) получила имейл от полк. Йохан Йосте от южноафриканските „Ястреби“, който искал съдействие относно разпитването на няколко американци, които ловували носорози с Грюневалд в Южна Африка. Задачата била възложена на агент Дейвид Хъбард.

Хъбард познавал Грюневалд. Помагал при ареста му заради изпращане на препариран леопард до САЩ, застрелян в Южна Африка без разрешение за лов. Клиентът на Грюневалд – Глен Дейви, водопроводчик от Тексас – убил леопарда през 2006 г. Но Грюневалд нямал разрешение за лов на леопарди за въпросната година и според молбата му за разрешение името му се появило върху такова едва през 2008 г.
Агенти на FWS арестували Грюневалд през януари 2010 г., докато бил на посещение при брат си Янеман, който ръководел сделките на ловната им компания в САЩ от Отогавил, Алабама. (След това Янеман се завърнал в Южна Африка.) Грюневалд се признал за виновен, бил осъден на излежаното вече време (осем дни), било му наредено да върне на клиента си 7500 долара и бил глобен с 30 000 долара.

„Как могат да ме глобяват за леопард, застрелян в моето имение? – казва Грюневалд, все още кипящ от гняв. – Не съм го откраднал. Не съм го застрелял в чужда ферма. Мой е.“

Леопардът бил убит законно през 2008 г., казва ми той, въпреки че в брошурата на компанията му за 2006–2007 г. има снимка на тексаския водопроводчик, държащ точно същия леопард.

Според Хъбард пет години по-късно, през 2011 г., Грюневалд отново се занимавал с трафик на диви животни. Над десет американци, които се впуснали в ловни приключения с фирмата на Грюневалд, разказали на Хъбард една и съща история: че нямали намерение да ловуват носорози, но при пристигането им в „Практиг“ Грюневалд им казвал за някакъв „проблемен“ носорог, който трябвало да бъде умъртвен. Грюневалд ги таксувал средно по 10 000 долара – само малка част от тарифата за законен лов на носорог. На американците било разрешено да заснемат трофеите си, но снимките на носорозите били единственото, което им било позволено да занесат у дома. Грюневалд задържал роговете.

Хъбард открил собствено разследване: „Операция Абсурд“, която станало част от операция „Стадо носорози“ – международно разследване на трафика на рогове от носорози, започнато от FWS през 2011 г. Все още активна, операция „Стадо носорози“ е едно от най-успешните разследвания на FWS. До юли 2016 г. операция „Стадо носорози“ беше довела до 30 присъди, 405 месеца затвор и конфискувано имущество за 75 млн. долара.

За разлика от повечето мишени на операция „Стадо носорози“, които се занимавали с трафик на стари или антикварни рогове от носорог, братята Грюневалд са обвинени в убийства на носорози. Министерството на правосъдието на САЩ обвинило братята в провеждането на 11 нелегални лова на носорози според южноафриканските закони, в нарушение на закона „Лейси“ на САЩ, който постановява, че е престъпление да се нарушава всеки американски или чужд закон за опазване на природата. На 4 април 2015 г. отделът се свързал с южноафриканските власти и изискал екстрадирането им.

Но изглежда Грюневалд е успял да спъне и американското дело срещу него. „Отначало сътрудничеството от страна на ЮАР беше чудесно“ – казва Хъбард, спомняйки си първоначалната комуникация с южноафриканските прокурори, които подготвяли екстрадирането. После, казва той, по някаква причина официалната преписка между южноафриканското правителство и Министерството на правосъдието на САЩ започнала да се бави. Хъбард предполага, че една от причините за това забавяне е делото на Крюгер. (Държавната прокуратура на Южна Африка отхвърли молбата на National Geographic за интервю, посочвайки като причина „неотложни съдебни дела“.)

 „Биволът е моето животно“

Качвам се в лъскавия пикап на Грюневалд и отиваме да обиколим имението му за развъждане на дивеч.

Грюневалд отглежда биволи, носорози, черни антилопи и гну, както и арабски коне. Антилопите му живеят с бели ПВЦ тръби на върховете на масивните си, елегантно извити рога, които да опазват добрия им търговски вид. Развъжда също така и дизайнерски животни – много търсени генетични вариации като златиста антилопа гну, седлоносни импали и черни импали – животни, носещи рецесивни гени, които предизвикват необичайна окраска. Това е практика, която излага на риск дивите популации, смята Африканската асоциация на професионалните ловци, според която ловът на животни с необичайна окраска е неетичен.

Биволите са сред най-опасните бозайници в Африка, но Грюневалд с лекота кара пикапа си сред своите. „Биволите са моите животни“ – казва той нежно. Натиска един бутон и  поредният портал с мрежа се отваря. Приближаваме група от мъжки с размер на ловни трофеи. „Този тук струва около 6 млн. ранда“ – 400 000 долара. Друг струва 675 000 долара. Вместо да ни подгонят, едрите мъжки подскачат наоколо като щастливи овце.

Това, че Грюневалд се съсредоточаваше върху стойността на животните, ми напомни нещо, което ми отне толкова много време да разбера: за Грюневалд и много други южноафриканци не си бракониер, ако убиваш своите животни. „Всички знаят, че не съм бракониер – казва ми Грюневалд. – Вярвам, че животно като носорога би трябвало да бъде мое. Мога да правя с него каквото искам, като с всяко друго животно – виторога антилопа или бивол. Ако купя това животно, то ми принадлежи. Ако искаш да застреляш носорог, този носорог е мой; той е в моята ферма. Ако аз искам ти да го застреляш, значи можеш да го застреляш.“

За Грюневалд това дали нещо е законно се свежда до един-единствен въпрос: кога един носорог е мой?

Кралят на носорозите

Джон Хюм притежава повече носорози от всеки друг в света. Развъжда ги от 1995 г. насам и днес има 1300. Нещастно число, казва ми той в ранчото си за носорози в Клерксдорп, на около 150 км югозападно от Йоханесбург. Би искал поне още един за късмет и проверява на компютъра, за да види дали не се е родило ново малко.

Дочух да ви цитират, че сте казали, че бихте купували носорози и от самия дявол, ако това ще ги спаси – казвам му.

„Е, ако прегледате списъците ми с носорози, ще видите, че имаме много от Дови Грюневалд – отговаря той. – Може би над сто от носорозите тук идват от него. Не отричам това. Нямам нищо за криене и много от тези носорози днес биха били мъртви.“ (Хюм не е въвлечен в нито едно от престъпленията, в които е обвинен Грюневалд.)

Хюм притежава около една пета от носорозите в Южна Африка, които са частна собственост. Той казва, че отчасти това, което прави носорозите специални, е, че са толкова „удобни за ползване“. Всяка седмица екипът му упоява 10–15 носорога, помага им, докато се препъват наоколо, подрязва роговете им, инжектира им антидот и изпраща роговете с въоръжена охрана до сейф. Всеки от носорозите му дава до два килограма рог годишно, а роговете се подрязват на около 20 месеца. Той прави това от години и изчислява, че е натрупал 4,5 тона рог, който се надява един ден да продаде легално за 10 000 долара на килограм – около 45 млн. долара.

Въпреки че продажбата на рог от носорог е незаконна, правенето на пари от живи носорози не е и Хюм се опитва да изнася живи носорози за Виетнам. Миналата година той влязъл в преговори да продаде до 100 носорога на компания във Виетнам, наречена „Винпърл“, притежавана от Фам Нхат Вуонг – най-богатия човек във Виетнам. Законно е южноафриканец да изнесе живи носорози с правителствено одобрение, но е неясно какъв живот ще водят тези носорози. Според мениджъра на фермата на Хюм всеки див носорог се нуждае от близо 400 хектара, но Хюм има разрешение за отглеждане в плен, което му позволява да държи по един носорог на 3 хектара земя, стига да им осигурява допълнителна храна. Сафари паркът „Винпърл“ е заделил значително по-малка площ за мащабна програма за развъждане на носорози.

На 7 декември 2015 г. представител на „Винпърл“, придружен от виетнамския посланик в Южна Африка, се срещнал с южноафриканските власти, за да ускори одобрението на молбата за износ на Хюм. В едно писмо Службата за селско, природно и земеделско развитие на Северозападната провинция на Южна Африка заявила: „Винпърл“ възнамеряват да внесат поне 100 носорога, които ще бъдат отглеждани в ограждение с площ 15 хектара. Целта на „Винпърл“ е да притежава най-големия брой носорози в света, отглеждани в сафари парк/зоопарк, и да развъжда носорози.“ Правителството отхвърлило молбата на Хюм.

Седем месеца по-рано Хюм предприел собствена инициатива за вдигане на забраната от 2009 г. върху търговията с рог от носорог в страната, като се присъединил към делото на Йохан Крюгер като съищец – същото дело, за което Грюневалд твърди, че всъщност се води от него. Хюм разчитал на чиста техническа подробност, за да спечели делото – правителството, твърдял той, се е провалило в това да съобщи по адекватен начин на обществото, преди да приложи забраната, защото не се е консултирало с най-големия развъдчик на носорози в света – него, преди да въведе мораториума.

Делото на Хюм било гледано на 22 септември 2015 г. – Световния ден на носорога. Той спечелил – добра новина за Грюневалд – и делото издържало на две обжалвания. Правителството обжалва за последен път и забраната остава в сила, очаквайки изхода от делото.

Междувременно Грюневалд и Хюм се подготвят да продават рог от носорог. Грюневалд ми казва, че скоро след като спечелил в съда миналата година, довел група от 8 азиатци, за да инспектират натрупаните от Хюм количества рог от носорог. „Беше все едно си пуснал 5–6-годишни хлапета в магазин за играчки“ – казва Грюневалд.

Но вдигането на забраната в Южна Африка е само половината от битката на носороговите босове. Тъй като в Южна Африка на практика няма пазар за рог от носорог, те се нуждаят от вдигане и на международната забрана. А това едва ли ще се случи, защото нито Виетнам, нито Китай са демонстрирали официален интерес към легализирането на търговията с рог от носорог. Адвокатът на Хюм – Айзък ду Той, ми казва, че при екстремни обстоятелства хора, които иначе съблюдават закона, могат да почувстват, че нямат друга възможност, освен да го нарушат като акт на гражданско неподчинение. Частните притежатели на ферми за отглеждане на носорози, на които им е забранено да продават роговете им и чиито екип и животни са под заплаха от бракониери, може да изберат да продадат роговете им въпреки всичко. Той прави сравнение с апартейда: „Чернокожите хора е трябвало да престъпят закона, срещу който са се противопоставяли, за да покажат, че той е несправедлив.“

Хюм не е притеснен от това, че рогът от носорог е напълно безполезен за лечение на сериозни заболявания. „Не се срамувам от това, че рогът от носорог, който предлагам на света, би могъл да бъде погълнат от човек, който има рак и умре въпреки всичко. Рогът няма да им помогне. Аз имам артрит. Приемам поне шест проклети лекарства. И доколкото виждам, нито едно от тях не върши работа.“

Това, което засега върши работа, поне на Дови Грюневалд, е южноафриканската правна система. Що се отнася до рога от носорог, той се надява да проработи още малко. „Ако го легализират, основният продавач ще съм аз.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах