сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Каубои на ръба

1.12.2014 г.

В патагонския пущинак каубоите багуалерос се борят с най-проклетия добитък на света.

Това е разказ за кръв, мъжество и традиции и - както си е редно за подобни истории - тук са намесени коне и мъже с удивителна ловкост и сдържаност. Разбира се, смърт или осакатяване дебнат на всяка крачка. И както често се случва в такива разкази, пейзажът е легендарно див - отчасти защото е толкова далечен, че е почти невъзможно да стигнеш дотам по обичаен и удобен начин. Ако знаете къде да търсите на топографската карта, ще откриете Съдърланд - ивица суша, вдадена в залива Ултима Есперанса („Последна надежда") в Южна Патагония в Чили. Наоколо обаче няма нито пътища, нито селища. На север - също недостъпен с обикновени средства - се намира Националният парк „Торес дел Пайне", а отвъд него са дивите и непроходими северни ледени полета, откъснали Патагония от останалата част от Чили. На запад безброй малки островчета превръщат Южния Пасифик в пъзел. На изток е заливът - често разбунван от страховитите местни ветрове и съответно невинаги годен за безопасна навигация - и най-сетне град Пуерто Наталес с неговите приятни туристически магазинчета и ресторанти.

Себастиан Гарсия Иглесиас, 26-годишен агроном по образование, но каубой по душа, има отракания вид на човек, израснал в близост до големи животни. Неговият легендарен прачичо Артуро Иглесиас, на когото - както се твърди - Себастиан стряскащо много прилича, се родил в Пуерто Наталес през 1919 г. Семейство Иглесиас били сред първите, които се заселили в района през 1908 г. и отворили смесен магазин за пионерите. Скоро след това основали ранчото „Естансия Мерседес", живописно сгушено върху парче земя на фона на планините с изглед към морето. После, през 1960 г., Артуро купил ранчото „Естансия Ана Мария", до което се стига или само с лодка, или след десетчасова езда, ако сте готов да прекосите тресавище, в което конят ви многократно ще затъва чак до корема. Освен това, сякаш „Ана Мария" не била достатъчно далеч, Артуро създал селище в Съдърланд - почти недостъпно място в границите на ранчото. Само веднъж в историята на мястото един ратай, съпругата му и двете им деца заживели в малка къща в Съдърланд, но жената - може би подлудена от самотата - избягала с някакъв рибар и ратаят с двете осиротели деца си тръгнали и откарали добитъка обратно в цивилизацията.

Изгубени говеда от стадото на Артуро подивели и се размножили, а естественият подбор ги направил по-големи и по-буйни. Всяко лято Артуро ги събирал, като тръгвал от „Естансия Ана Мария" със своите говедарски кучета и най-надеждните си коне. Понякога изпращал подивелия добитък - наричат го багуалес, което означава не просто „диви", ами „свирепи говеда" - с кораб до пазара в Пуерто Наталес, а друг път ги прекарвал по суша по остри като бръснач урви, през блата и по хлъзгави скали. Яздел, теглейки подире си товарен кон и див бик, с вечно залепнала на долната му устна ръчно свита цигара.
Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Декември 2014
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах