сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Треска за Арктика

2.9.2016 г.

Арктика бързо се топи, но си остава нечовешко място за работа. Треската да сложим ръка на ресурсите й не предлага лесни печалби

Няколко дни преди Коледа през 2014 г. познато лице оживя на екрана в конферентна зала в „Бованенково“, на 400 км северно от Северния полярен кръг на полуостров Ямал в Сибир. Заради сателитната връзка образът на Владимир Путин беше леко зърнист. Алексей Милер, изпълнителен директор на руския енергиен гигант „Газпром“, стоеше стегнато пред монитора и руския президент. Извън помещението скупчените сглобяеми постройки и лъскави тръби сияеха като космическа станция сред мрака. „Бованенково“ е едно от най-големите находища на природен газ на планетата. Милер поиска от Путин да нареди начало на изпомпването от едно ново находище. „Можете да започнете“ – каза Путин. Милер препредаде съобщението; един инженер натисна бутон. С това действие арктическият газ потече по тръбопровод с дължина над 1000 км към обширната руска мрежа.

Доскоро полуостров Ямал, който се издава подобно на покрит с равна тундра палец в замръзналото Карско море, беше известен само с ненетите – номади пастири на северни елени, и с жестоките затворнически лагери на Йосиф Сталин. Но според изчисленията на „Газпром“ през 2030 г. районът ще осигурява над една трета от руското производство на природен газ и голяма част от руския нефт. „Бованенково“ е само едно от над 30 известни газови и нефтени находища на полуострова и в крайбрежните му води. Ямал може да се превърне в арктическа Саудитска Арабия, бълващ въглеводороди към жадния за енергия свят. Или поне така се надява Путин. Глобалното затопляне топи арктическите ледове и Русия е оглавила треската за разработване на местните ресурси. В края на 2013 г. „Газпром“ стана първата компания, добиваща нефт в арктически води посредством една платформа в Печорско море – след като арестува 30 активисти на „Грийнпийс“ и конфискува кораба им. На източния бряг на Ямал консорциум начело с друга руска компания, „Новатек“, изгражда огромен терминал за втечняване на газ и експортирането му за Източна Азия и Европа посредством танкери ледоразбивачи – въпреки че с течение на времето сигурно ще има все по-малко лед за разбиване.

Русия не е сама. Според една прогноза от 2008 г. на Геоложката служба на САЩ над една пета от все още неоткрития конвенционален нефт и газ в света се намира над Северния полярен кръг, а районът е богат и на други минерали. Миналата година Норвегия закотви нефтена платформа в Баренцово море още пò на север от тази на „Газпром“. Канада добива диаманти, злато и желязо в Северозападните територии и Нунавут. А тъй като в наше време сибирските брегове остават без лед в продължение на няколко месеца годишно, товарни кораби са започнали да плават по Северния морски път между Европа и Източна Азия. Това лято големият круизен лайнер Crystal Serenity прекара туристи през легендарния канадски Северозападен проход. Арктическата треска изглежда неизбежна – и тревожна. Топящата се трайно замръзнала земя вече освобождава в атмосферата въглерод, който затопля планетата; според едно изследване, ако искаме да удържим климатичните промени в контролируеми граници, то арктическият нефт и газ са сред челните места в списъка на въглеводородите, които трябва да оставим в земята. Освен това еколозите се боят от последствията от добива върху дивите територии с такова изобилие на животни. А голяма част от четирите милиона местни обитатели в района се тревожат от заплахата, надвиснала над начина им на живот, макар че други се радват на работните места и приходите, които биха дошли с разработването на богатствата. Предвид вълненията и от двете страни на спора изглежда поразително колко непостоянна всъщност е арктическата треска. Малко компании едва са топнали пръсти в арктическите води, а още по-малко са излезли на печалба.

Миналата есен Royal Dutch Shell внезапно се отказа от многогодишните си усилия на стойност 7 млрд. долара да добива нефт от Чукотско море край Аляска – след един-единствен безперспективен сондаж. Рекордно ниските цени на нефта сигурно са допринесли за това решение. Както и астрономическите производствени разходи в район, където почти няма инфраструктура, разстоянията са огромни и времето е ужасно. Малко преди Путин да открие новото газово находище на Ямал, голям корейски рибопреработвателен траулер, търсещ минтай в северните части на Берингово море, потъна в бурно време заедно с над 50 души екипаж. Най-близкият катер на Бреговата охрана беше на 930 км в Дъч Харбър на Алеутските острови. Същият този преден пост се намира на над 1600 км от северния бряг на Аляска, където вече работят нефтени платформи и където пристигна круизният кораб. „На борда на Crystal Serenity ще има 1700 души – каза Чарлс Д. Майкъл, вицекомандващ на Бреговата охрана на САЩ, по време на конференция в Анкъридж миналата година. – Не мога да спя нощем от това. Като служещ в Бреговата охрана не искам повторение на „Титаник“ по време на моето дежурство. А спасителната операция би била нещо много сложно. Става дума за много труден район с тежки атмосферни условия.“

Русия: предопределената съдба

Една снежна декемврийска вечер, при температура -20°С няколко десетки плюещи и ругаещи газодобивници пристъпват от крак на крак край фургоните, които минават за железопътна гара близо до Салехард, столицата на Ямало-Ненецкия автономен окръг. Чакат пътническия влак, който ще ги откара навътре в Арктика. За да докара работници в „Бованенково“, „Газпром“ трябваше да си построи собствена жп линия с дължина 570 км, включително трикилометров мост над р. Юрибей. Пътуването трае 24 часа, но някои от хората вече са пътували три дни само за да стигнат до Салехард. На обекта живеят по четирима в стая в уютни общежития, като работят от 8 ч сутринта до 8 ч вечерта на едномесечни смени. Имат фитнес салон, игрална зала и спа със солена вода, което би трябвало да им помага да се възстановят от сухия арктически въздух. Когато смяната им свърши, те се „връщат на Земята“ – сякаш са космонавти, които работят на Луната.

„Режимът не е за всеки – казва Павел Дмитриевич Бугаев, ветеран от Нижни Новгород на 1600 км на югозапад. – Работата е трудна, но заплатата е добра и върви с много социални придобивки. Жена ми понякога се оплаква, че ѝ е трудно без мен, но не е като едно време, когато изчезвах за по месец. Сега вече имаме връзка през интернет и скайп.“

Руската обсебеност от Арктика и нейните евентуални богатства датира поне от времето на Петър Велики, чието желание да картографира сибирските брегове довело до Великата северна експедиция през 30-те и 40-те години на XVIII в. Владимир Путин продължава тази традиция на „предопределена съдба“ и стигна дотам да предяви претенции към над 1 млн. кв.км от Северния ледовит океан. Според руските петролни и газови експерти той няма друг избор: 90% от прогнозните газови запаси на страната и 60% от нефтените запаси се намират в Арктика или в субарктическия пояс.

„Настоящото затруднение на Русия е съвсем просто – казва Константин Симонов, директор на Националния фонд за енергийна сигурност в Москва. – Газовите находища, открити през 60-те години, положиха основите на продължилото десетилетия руско господство на глобалния пазар за природен газ. Сега тези гиганти от съветско време са в упадък. Следващата логическа стъпка е да се преместим още пò на север в Арктика.“

„Бованенково“ е първият голям проект на полуостров Ямал. Най-амбициозният пък е инсталацията за втечнен природен газ (известен още с английското съкращение LNG) в Сабета на Обския залив. Тя е една от най-големите в света и се строи от руската „Новатек“ с помощта на френския нефтен и газов гигант Total и Китайската национална нефтена компания. Руското правителство участва с дълбоководно пристанище и с услугите на кораби от огромната си ледоразбивачна флота – 40 вече съществуващи и още 10 в строеж, които да помагат на дузината танкери ледоразбивачи за LNG, които се строят по проекта. Путин иска танкерите да са в движение през колкото може по-голяма част от годината. Въпреки че проектът на стойност 27 млрд. долара ще заработи най-рано през 2018 г., „Новатек“ вече е продала големи количества газ, който ще произведе.

Русия в още по-голяма степен е заинтересована от арктическия нефт. Производствените такси и експортните мита върху петрола осигуряват 40% от държавните приходи (едва 10% идват от газа), а легендарните нефтени находища в Западен Сибир се изчерпват. До момента обаче страната е имала нужда от чужди технологии и капитали, за да сондира в морето на Арктика, а наложените след намесата в Украйна санкции временно са спрели подобни проекти. Единствено платформата „Приразломная“ на „Газпром“ произвежда нефт. Но точно преди санкциите да влязат в сила, ExxonMobil и руският петролен гигант „Роснефт“ направиха най-северния сондаж в света в Карско море. Намериха нефт – по прогнози 700 млн. барела, но за момента са затворили кранчето на кладенеца.

В близост до тези находища няма тръбопроводи. Нефтът от „Приразломная“ – до момента около 5 млн. барела – се източва с маршрутни танкери и понякога се претоварва на други кораби. Това в огромна степен увеличава рисковете от разливи. Според местните екологични организации руските компании са излели в тундрата над 3,5 млн. барела петрол.

Норвегия: бум в Баренцово море

През септември 2010 г. търговският кораб Nordic Barents натоварил желязна руда от мината „Сидварангер“ в Хиркенес, Норвегия, и отплавал на изток към Шанхай. Той бил първият неруски търговски съд, преминал по Северния морски път, и бил ескортиран от руски ледоразбивач – но почти не срещнал лед, не спрял нито веднъж и развил средна скорост над 12 възела. И което е най-важно – изкарал пари. Прекият арктически маршрут е с една трета по-кратък от плаването през Суецкия канал и спестил 180 000 долара само от гориво.

През 2013 г. китайският контейнеровоз „Юн Шън“ съкратил времето за пътуване през Суец­кия канал с почти две седмици и стигнал от Далян до Ротердам за рекордните 35 дни. Някои твърдят, че дълго търсеният арктичес­ки морски път най-сетне е факт.

„Преди няколко години се срещнах с генералния директор на „Атомфлот“ [руската флотилия от ледоразбивачи] – разказва Феликс Чуди, чиято компания Tschudi Shipping организирала пионерското плаване на Nordic Barents. – Той ми каза: „Искаме да конкурираме Суец!“.

Това е пожелателно мислене – казва Чуди. Над 17 000 кораба минават през Суец всяка година – спрямо 19 пълни преплавания по Северния морски път през 2013 г. Макар арктическият лед да се отдръпва, лоши ветрове все още тласкат ледени късове и малки айсберги в морските пътища и предизвикват скъпоструващи закъснения. Ако не друго, поне по руския маршрут няма пирати – само че той продължава да е твърде сезонен и твърде на север за огромната част от световната търговия.

Междувременно старото рибарско градче Хамерфест, на 250 км западно от Хиркенес, се е превърнало в център на норвежките нефтени и газови начинания в Баренцово море. През 2007 г. норвежката нефтена и газова компания Statoil построи тук единствената европейска инсталация за LNG, която получава газ от три находища в крайбрежните води по дълъг 150 км подводен тръбопровод.

Аз пристигнах на още един важен ден в историята на Хамерфест. Пристанището беше пълно с кораби, които чакаха да изтеглят в морето нещо, което приличаше на кръгъл оранжев остров. По-късно платформата „Голиат“, която принадлежи на италианската компания Eni и на Statoil, хвърли котва на 71° северна ширина – с 225 км по-близо до Северния полюс от руската „Приразломная“. С височина 25 етажа „Голиат“ може да изпомпва 100 000 барела петрол дневно и да складира 1 млн. барела в яркия си оранжев корпус, докато дойдат танкерите да ги откарат. Благодарение на Гълфстрийм в тази част от Баренцово море почти не се образува лед, поради което шефовете на Eni са я кръстили „годната за работа Арктика“. Въпреки това платформата трябва да издържа на ураганни ветрове и 15-метрови вълни.

Eni си представяла поредица от „Голиати“, експлоатиращи още по-големите находища още пò на север в Баренцово море, но цените на нефта осуетили тази мечта. „Голиат“ струва 5,5 млрд. долара, с 1,3 млрд. долара над бюджета. Според анализаторите в областта компанията има нужда от цени на петрола от 95 долара за барел – приблизително два пъти по-висока от тази в края на 2015 г., – за да излезе на чисто. Фредерик Хауге, основател на норвежката екологична организация Фондация „Белона“, се надява ниските цени на нефта да потопят грандиозните планове на Eni и други крайбрежни проекти в Арктика. Все още – казва той – няма удачен метод за почистване на петрола, разлят в арктическите води.

Канада: златна мина за Нунавут

Златната мина „Медоубанк“ на северозапад от Хъдсъновия залив в ширналите се простори на Нунавут е един от най-студените рудници на планетата. Малко след като започнала работа през 2010 г., работници товарели голям колкото къща самосвал с руда, когато солидното шаси поддало. Очевидно дори дебелите колкото дървета стоманени греди стават крехки, когато температурите паднат под -40°С.

Беше приблизително толкова студено, когато пристигнах през март 2015 г. с бус, пълен с миньори от най-близкото селище Бейкър Лейк. Седмица преди да пристигна, виелица беше откъснала мината за три дни.

Студът не е единственото предизвикателство. Една нощ през 2011 г. гладна росомаха изровила тунел под лагерната кухня, за да докопа храна. Последвало късо съединение и пожар, който изпепелил столовата, значително забавил добива за няколко седмици и нанесъл на САЩ щети за 18 млн. долара. Но най-голямото препятствие е пълната липса на инфраструктура и енергия – обяснява Шон Бойд, изпълнителен директор на Agnico Eagle, собственик на мината със седалище в Торонто. Компанията трябвало да построи в „Медоубанк“ писта, годна да приеме Боинг 737, както и дълъг 110 км целогодишно използваем път до мината. Когато се счупи нещо голямо, например 100-тонен камион, Agnico Eagle трябва или да наеме самолет С-130 Херкулес, който да докара огромните части, или да чака ледовете в Хъдсъновия залив да се стопят през лятото.

„Подценихме работата и цената на логистиката, необходима да се построи нещо насред нищото – казва Бойд. – В крайна сметка похарчихме два пъти повече от предвиденото. Енергията е огромна част от разходите.“ Обяснява, че годишно  мината изгаря между 35 и 45 млн. литра нафта в своите шест генератора с мощност по 6000 к.с. Камиони цистерни ежедневно доставят горивото от Бейкър Лейк, където то пристига през лятото с шлеп през Хъдсъновия залив.

Самата мина заема площ 1500 ха. През краткото нунавутско лято нейните три открити рудника остават под водите на тъмноиндиговите езера, които ги заобикалят, защитени от насипна дига. Езерата гъмжат от пъстърва, арк-тически сивен и липан. Изхвърлената скална маса се издига като 60-метрово плато. Минните инженери обясняват, че след като бъде запечатана с 4 м чиста пръст, тази отпадъчна планина ще замръзне трайно, което ще попречи на киселините и тежките метали да се оттекат в езерата по време на редките летни дъждове.

Въпреки че рудата на „Медоубанк“ съдържа три пъти повече злато от повечето открити златни рудници, към 2013 г. компанията била загубила над 1 млрд. долара в начинанието, а разполагала с руда за още едва пет години. Откритието на ново находище на 50 км от тук може да продължи работата още десетина години и да ѝ позволи да излезе на печалба.

Но както Хамерфест, и селището Бейкър Лейк с население 1900 души също е извлякло полза. През 50-те години на ХХ в. канадските власти преселили много инуити в села като Бейкър Лейк, за да им осигурят училища, здравеопазване и други услуги. Преходът не бил лесен. Много инуити живеят на социални помощи. Според канадски правителствен доклад от 2015 г. една трета от общо 40 000 души в Нунавут не си дояждат. Ширят се алкохолизъм, наркомания и сексуално насилие. Процентът на самоубийствата сред младите мъже е 40 пъти по-голям от средния за Канада.

Местните водачи смятат, че превръщането на Нунавут в новия минен район на Канада би помогнало. През 2014 г. в северните части на остров Бафин заработи железен рудник, а на други места в Нунавут са планирани диамантени, златни и уранови мини. Рудниците предлагат много места за неквалифицирани работници – чистачи, готвачи, шофьори на камиони. Преди появата на „Медоубанк“ безработицата в Бейкър Лейк била 30%. Днес почти всеки, който иска работа, може да намери; в мината работят около 300 инуити.

„Добивът на природни богатства направи за моята общност повече, отколкото някога съм си представял – казва Питър Тапатай, 63-годишен бизнесмен от Бейкър Лейк. –  Народът ни нямаше друго бъдеще, освен да се реди на опашки за социални помощи. Сега всеки четвъртък се редят да си получат заплатите.“

Линда Аватикук, 39-годишна самотна майка и баба, постъпила на работа в мината преди три години. Била карала само моторна шейна, преди да седне зад волана на огромния жълт камион, който изнася златоносната скала от рудника. Годишната є заплата е 80 000 долара. „Животът ми много се промени, откакто съм на работа – казва Аватикук. – Спрях да пия. Мога да издържам семейството и внуците си. Внукът ми е на шест. Иска да стане пилот.“ По бузите й се стичат сълзи. Липсва є, когато е в рудника. Много инуити и техните семейства се приспособяват трудно към графика – две седмици на работа, две седмици почивка. Някои работници, особено млади неомъжени жени, са напуснали Бейкър Лейк заради ярките светлини на Уинипег и Калгари. На всеки две седмици долитат за смяната си – също като своите колеги, които не са инуити. Преди да си тръгна от мината, гледах как леят злато. Металурзи в бели термоустойчиви костюми и качулки бавно наливаха подобния на лава метал от тигела в шест калъпа, където той изстива в сребристожълти слитъци с тегло 26 кг и стойност около 700 000 долара всеки. В хода на вековете златните мини са прогонили туземни народи от земите им и са причинили екологични катастрофи по цял свят. Тази модерна индустриална мина, пръкнала се насред арктическата пустош, може и да е различна, но дори и местните поддръжници се притесняват дали в крайна сметка ще се окаже благословия или товар за народа на Нунавут.

„Не мога да си представя какво ще прави собственото ми дете – казва Алексис Утатнак, преподавател в местната гимназия, който подготвя учениците за работа в рудника. – Дали ще имаме повече учители и лекари, или всички ще са миньори? Дали някой още ще помни как се ловува?“

Аляска: несигурно хранилище

Тунелът на Инженерния корпус на армията на САЩ през трайно замръзналата земя е реликва от Студената война – къса минна галерия в хълм северно от Феърбанкс, в която някога изследователи търсили начини да скрият ракети. Днес представлява удивителен архив на климатичното минало на Аляска, който показва периоди на замръзване и топене отпреди повече от 40 000 години. Изрисувани на ръка табели сочат бедрени кости на мастодонти, рога на сибирски бизони и стръкове трева, все така зелени като в деня, в който замръзнали преди 25 000 години. Мирише на древен обор.

„Това, драги, е въглеродна бомба“ – казва специалистът по трайно замръзналата земя Томас Дъглас, имайки предвид вонята, която се разнася от топящата се йедома – древна, богата на въглерод вечна замръзналост. Трайно замръзналата земя на планетата съдържа до 1600 гигатона въглерод – два пъти повече от този в атмосферата. Разтапяйки се, вечната замръзналост освобождава въглерод и засилва климатичните промени. Край „Бованенково“ учените откриха няколко големи кратера, някои с дълбочина над 60 м, които може би са се образували от изригвания на метан от топящата се трайно замръзнала земя.

„Ето за това се тревожат всички – казва Дъглас. – Последната статия по темата прогнозира, че до 2100 г. в атмосферата ще бъдат освободени 10–15%. Но 240 гигатона са си ужасно много въглерод.“ Подобно обгазяване би превърнало Аляска – и целия свят – в много различно място.

Всъщност Аляска вече се променя бързо. Топящата се трайно замръзнала земя подкопава пътища и сгради. През лятото на 2015 г. 700 горски пожара изпепелиха около 2 млн. ха тайга през най-лошия сезон на пожарите от десетилетия; подпали се дори голата тундра. Изчезването на морския лед, което е улеснило търсенето на нефт, също така е изложило селищата в Аляска на силни бури, наводнения и крайбрежна ерозия – над 18 м годишно на някои места. Според федерален доклад от 2009 г. 31 села в Аляска са изправени пред „непосредствени опасности“.

Уейнрайт, базата на Shell за дейностите на компанията в Чукотско море, не е сред тях. Но според бившия кмет Енох Октолик промените са не по-малко явни. „Станаха видими през последните десет години – обяснява той. – Образува се нов лед, но многопластовият лед намалява. Хиляди моржове излизат на брега при Пойнт Лей, тъй като губят местообитанията си на леда. Тревата наоколо става все по-висока и по-зелена. Доста е тревожно да наблюдаваме всички тези процеси.“

Природозащитните групи тържествуваха, когато миналата година Shell се отказа от търсенето на крайбрежен нефт в Аляска. Въпреки това хората в арктическа Аляска определено се разкъсват. След като десетилетия се противопоставяли на сондирането в крайбрежните води, за да защитят лова на гренландски китове – един от последните стълбове на древната им култура, много обитатели на Северния склон, включително Октолик, в крайна сметка подкрепили начинанието на Shell заради работните места и приходите, които можело да донесе. „Предпочитам да няма индустрия, но нямаме избор“ – казва Октолик.

„Ами промените в климата?“ – питам аз.

„Инупиатите се приспособяват от хиляди години – отговори той с усмивка. – Ще се приспособим и към климатичните промени.“ 

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Септември 2016
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах