сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Недокосната!

1.10.2014 г.

Полски археолог открива в Перу царска гробница, неосквернена от иманярите.

Под последните следобедни лъчи на перуанското крайбрежие археолозите Милош Гирш и Роберто Пиментел Нита отварят редица запечатани малки камери в древна гробница. Скритите вече повече от хиляда години под пласт тежки кирпичи клетки съдържат големи керамични съдове, някои с изрисувани гущери, а други с ухилени човешки лица. Гирш се мръщи: „Тук долу мирише ужасно." Внимателно надниква в голямо гърне. Пълно е с разложени обвивки от какавиди - останки от мухите, привлечени навремето от съдържанието на съда. Археологът се изправя и изтупва от панталона си облак прах на 1200 години. За трите години разкопки на обекта, наречен Ел Кастийо де Уармей, Гирш се сблъскал с една неочаквана екосистема на смъртта - от следи от насекоми, които някога се хранели с човешка плът, до змии, умрели свити на дъното на глинени съдове и африканизирани пчели убийци, които излитали на рояци от камерите и нападали работниците.

Много хора предупреждавали Гирш, че разкопките сред отломките на Ел Кастийо ще са трудни и че времето и парите почти със сигурност ще отидат нахалост. От век поне иманяри дълбаят тунели в склоновете на огромния хълм в търсене на скелети, окичени със злато и увити в някои от най-прекрасните тъкани гоблени на света. Хълмът, на четири часа с кола северно от Лима, изглежда като нещо средно между лунен пейзаж и сметище - надупчен от ями, осеян с древни човешки кости и съвременни боклуци.

Само че Гирш, приветлив 36-годишен авантюрист, който преподава археология на Андите във Варшавския университет, бил твърдо решен да копае там. Преди 1200 години на Ел Кастийо се било случило нещо важно - Гирш бил убеден в това.
Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Октомври 2014
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах