сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Нерон в нова светлина

1.9.2014 г.

Той убил две от съпругите си. Вероятно организирал подпалването на Рим. Но може би не е бил чак такъв злодей.

В подножието на връх Опио на хълма Есквилин в Рим - днес обществен парк, където младежи небрежно ритат топка, възрастни двойки разхождат кучетата си и случайни хора разпалват дървени въглища - лежи погребана част от най-големия дворец във Вечния град.

Името на палата е Домус Ауреа, или Златният дом, който Нерон издигнал за себе си. Когато налудничавият свят на 30-годишния император се взривил през 68 г. сл.Хр. и той заповядал на един роб да пререже гърлото му (въздъхвайки, както казват: „Какъв артист умира с мен!"), неговият дворец вероятно още не бил завършен. Следващите императори преустройвали сградата или я игнорирали, а през 104 г. Траян използвал стените и сводовете й като основа за своите прочути бани. През следващите 1400 години погребаният дворец потънал в пълно забвение.

Около 1480 г. няколко търсачи на древности започнали разкопки на връх Опио и открили нещо, което според тях били останките от Баните на Тит. Един от мъжете пропаднал през пръстта и се приземил в купчина отломки, с поглед нагоре към таван, все още покрит с пищни фрески. Велики ренесансови художници като Рафаел, Пинтурикио, Джовани да Удине се спускали в ямата, за да разгледат (и по-късно да претворят върху стените на дворците и във Ватикана) повтарящите се орнаментални мотиви, наречени по-късно „гротески" (от думата grotto - пещера, на каквато приличал дворецът). Продължилите разкопки разкрили нови чудеса: дълги коридори с колонади с изглед към някогашен просторен парк и изкуствено езеро; следи от злато и късове мрамор, добит в Египет и Близкия изток, които някога покривали стените и сводестите тавани; великолепна осмоъгълна зала с куполовиден покрив, построена цели 60 години преди завършването на прословутия Пантеон на Адриан.
Днес Домус Ауреа не е достъпен за посещения. Всеки ден идва екип, който се грижи за консервирането на фреските.

Римският архитект Лучано Маркети ръководеше работата в Златния дом до неотдавнашното си пенсиониране. Една сутрин той стоеше сред хладния подземен мрак в осмоъгълното помещение в източния край на дворцовия комплекс. Съзерцаваше сводестия осмостенен таван, 15 м от ъгъл до ъгъл, подсилен отвън от арките на прилежащите стаи, така че изглеждаше сякаш виси отгоре без видима опора. „Толкова е вълнуващо за мен - каза той тихо, сочейки към самоподдържащите се плоски арки над входовете. - Подобно архитектурно постижение никой преди не е виждал."
После въздъхна и измърмори една латинска фраза: Damnatio memoriae. Заличаване на паметта - това сполетяло както двореца, така и постиженията на неговия собственик.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Септември 2014
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах