сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Науката срещу комарите

5.8.2016 г.

Мачкаме комарите с огромните си ръце. Бомбардираме ги с отрови от камиони и самолети. Облъчваме ги, пресушаваме местообитанията им, развъждаме ги експериментално в лаборатории, за да объркаме ДНК-то им.

От повече от век знаем, че ухапването от комар може да предава жестоки болести: днес зика е вирусът, на който обръщаме най-голямо внимание, но само маларията убива над 400 000 души годишно, а много хиляди умират от пренасяните от комари жълта треска и денга. До ден-днешен тези миниатюрни насекоми си остават най-опасните нечовекоподобни същества на планетата. И все още се опитваме да разберем как да ги унищожим.

Има една фраза, която често чуваме от ентомолозите и други експерти по комарите, особено след тревогата покрай зика: „Няма сребърен куршум“. Това, което всъщност имат предвид, e, че нямат заострен кол, с който да ги прободат в сърцето: сребърният куршум е за върколаци. Комарите – или поне някои от тях – са вампири. От идентифицираните досега от учените 3500 вида само около няколкостотин се хранят с човешка кръв, включително и пренасящите зика Aedes aegypti и Aedes albo pictus. Някои, особено Ae. aegypti, се оказват наистина страховита заплаха. Да започнем с физическата им екипировка, особено при комарите, които са най-антропофагични, което е елегантен начин да кажем, че предпочитат човешка кръв. Женският комар се насочва към вас, усещайки близостта на кръвта посредством потта, дъха и топлината ви. Нейният кръвосмучещ апарат – това сложно хоботче – е многосъставно чудо с пробиващ кожата кичур от миниатюрни сондички, които могат да смучат кръвта ви, докато същевременно инжектират комарска слюнка, съдържаща антикоагулант.

Комарът може да промуши хоботчето си в кожата ви толкова леко, че да нямате представа за случващото се, докато хранителната порция кръв не е вече сервирана. Тя може да пие от кръвта ви, докато не увеличи теглото си над два пъти и й се наложи да се завлече някъде, за да си почине, изхвърляйки течността и задържайки хранителните вещества, преди да е в състояние да полети отново. Да, вампирът, който ви напада, винаги е женски. В света на комарите мъжките се прехранват от растенията. Женската е тази, която хапе, която действа активно и е източник на смъртоносните опасности за хората; тя също се храни от растенията, но всичките хранителни вещества от кръвта са за яйцата й, чието узряване и снасяне е върховната цел на краткия й, целенасочен и донякъде самотен живот. Едно-единствено чифтосване може да се окаже всичко, от което Ae. aegypti се нуждае; тя съхранява семенната течност в тялото си, оплождайки отделни партиди яйца, когато й е нужно, до няколкостотин наведнъж. Да снесе яйца 5–6 пъти е нещо нормално за женска от вида Ae. aegypti, която успее да избегне унищожаване чрез смачкване или инсектициди и достигне очакваната продължителност на живота си от 1 месец.

Възможностите за размножаване са потресаващи. Попитайте биолозите с какви естествени облаги може да са се сдобили различните видове комари чрез разпространяването на болести – защо например Aedes е станал основният преносител на вируса зика, а Anopheles – на маларийните плазмодии, и вероятно ще ви отговорят, че логиката на въпроса ви е обърната. Не друг, а патогените – тези причиняващи болести организми, нуждаещи се да се размножават в телата на бозайниците – с течение на хилядолетията са „научили“, казано по еволюционному, какви чудесни транспортни и куриерски услуги могат да предоставят някои комари. За патогените това не е леко пътешествие: те трябва да оцелеят при засмукването в червото на комарите, под въздействието на храносмилателните ензими, а после и при избутването през мембрани в слюнчените жлези на комарите, преди да бъдат инжектирани в следващия топлокръвен гостоприемник. Инжектиращите насекоми, от друга страна, просто се стараят да увековечат рода си. „Това е толкова рядко еволюционно стечение на обстоятелствата – казва Карл Маламуд-Роум, учен специалист по комарите, който подпомага ръководенето на програма за справяне с вредителите към университета „Рутгерс“. – Много е трудно да бъдеш успешен микроб или комар.“ Тогава значи е уместно да проявим малко уважение към това забележително стечение на обстоятелствата и към самата изобретателност на летящите вампири. Да вземем например репродуктивните стратегии на Aedes aegypti, които, поради вируса зика, станаха предмет на международни симпозиуми и планове за атака. Женската Ae. aegypti снася яйцата си в произволните водни басейни, които хората създават в ежедневието си: купичката за вода на домашния любимец, изхвърлена автомобилна гума, цистерна с пукнат капак.

Тя разпръсва всяка партида яйца, което много затруднява някой естествен враг или човешко изобретение да унищожат цялото люпило накуп. Може да намери места за снасяне на яйцата си, които не са влажни, но ще станат, когато времето се промени – толкова е изобретателна. Тя хапе през целия ден; мрежите за легла против комари (които спомогнаха да се намали смъртността от малария по цял свят, защото пренасящият маларията Anopheles обикновено хапе нощем) не са толкова ефективни срещу зика и другите болести, пренасяни от вида Aedes. И когато се протегнете, за да шляпнете хапеща женска Ae. aegypti, тя вероятно с лекота ще отлети надалеч, избягвайки спускащата се длан на смъртта, а после отново ще се върне, за да ви ухапе. „Старае се да получите многократни дози“ – казва ентомологът от Грейсън Браун от Университета в Кентъки, който през март отиде в Бразилия, където зика осъществи силен удар, за да помогне провеждането на конференция относно Aedes aegypti. Мотото на конференцията било „Криза в Америките“, а Браун казва, че дискусията включвала доста повече кризи, отколкото потенциално експлозивното разпространение на зика.

Жълтата треска си остава ужасно тревожен проблем, също като денгата, чикунгунята и маяро – разпространяван от комарите маймунски вирус, инфектиращ хора в Северозападна Бразилия. Обмисляните защитни стратегии варират от прости до амбициозни в научно отношение: кампании за прочистването на местата за размножаване, експериментални модели на капани, убиващи ларвите акустични сигнали, планове за предотвратяване на ефективното размножаване на
комарите чрез инфектирането им с бактерии или променяне на гените им. Една презентация описвала „автоцидна“ техника, която се възползва по смъртоносен начин от метода, по който Ae. aegypti разпиляват всяко люпило на много места: да се сложи отрова за ларви на първото място, която женският комар да поеме, когато кацне. После, на следващото място, тя сама отравя поколението си.

Въпреки това сребърен куршум не е открит. „Няма и да има никакъв сребърен куршум – казва Браун. – Ще се иска усилен труд. И той ще трябва да се полага година след година – завинаги.“ 

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2016
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах