сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Пазители на българската памет – Национален музей „Земята и хората“

5.8.2016 г.

В тази галерия на природното изкуство се съхраняват 1700 минерални вида от всички континенти на планетата. Ахатите смайват със своите преливащи се цветове. Зелените гроздове на пренита изглеждат вкусни, а родохрозитът като че ли ухае на цветя.

Самородната мед перфектно наподобява океански корали. Дори сивкавият, скучен гипс тук блести като седеф. Нищо обаче не може да се сравни с гигантските кристали. Те омагьосват посетителя в централната площ на първия етаж на музея. Такава колекция може да се види само на още едно място в света – Париж. Три по-малки сбирки от гигантски кристали са изложени в Страсбург, в американския град Сиатъл и в холандския Боркуло.

През 1985 г. емигриралият в Бразилия българин Илия Делев дарява на Националния фонд „13 века България“ 53 гигантски кристала от долината на Рио Досе. Условието му е българската държава да осигури подходяща сграда за опазването и експонирането им. Дарението на Делев е сред основните причини през 1986 г. в София да бъде създаден Националният музей „Земята и хората“. Той става дом и витрина за една четвърт от всички съхранени гигантски кристали от Бразилия – природни феномени, образувани на голяма дълбочина в земната кора преди 200 милиона години. Находищата на скъпоценни камъни, пиезокварц, редки метали и гигантски кристали в долината на Рио Досе са най-големите познати в света. За съжаление поради свръхексплоатация от 1938 до 1977 г., те са почти напълно унищожени. Това прави колекцията на Делев още по-ценна.

Бразилските кристали са с висока научна и културна стойност – уникална част от световното природно наследство. Наред с тях „Земята и хората“ представя и гигантски кристали от България, Индия, Мадагаскар и Русия. В националния ни минераложки музей ценните кристали очевидно са на правилното място. Самият Делев му придава специално значение, като казва за дарението си: „Когато градим храм, принасяме там най-скъпото си в дар.“ „Това е музей на каменното царство“ – допълва директорът на „Земята и хората“ Чавдар Начев. Сред блясъка на скъпоценните камъни и сиянието на кристалите думите му звучат като начало на вълшебна приказка. Начев обаче е съвсем конкретен в обясненията си: „Природата на Земята има три компонента – минерали, растения и животни. Минералите изграждат водата и скалите, а те – земната кора и хидросферата. Исторически това е първичният природен компонент, основа за възникването и развитието на другите два.“ С гордост Чавдар Начев нарича „Земята и хората“ „част от каменната библиотека на света“. Заглавията на отделните експозиции разкриват различните аспекти на концепцията, създала уникалния музей. В „Минерали на Земята“ става ясно, че на нашата планета има приблизително 4200 вида минерали. „Трудно е да се даде точен брой, защото се откриват нови минерали, а други се дискредитират като отделни минерални видове, понеже се оказват конгломерати от вече известни такива“ – пояснява директорът. В „Земята и хората“ се съхраняват 1700 вида. През 2015 г. минералогът Светлана Енчева, ръководител на отдел „Научноизследователски лаборатории“ в музея, открива нов за науката минерал, назован дакиардит-К. Стабилните в природни условия 92 химични елемента от Менделеевата таблица съставят в различни комбинации споменатите 4200 минерални вида на Земята. „В сравнение с растителните и животинските видове на нашата планета числото 4200 е нищожно – подчертава Начев. – Странното е, че всъщност 92 химични елемента могат да дадат много повече комбинации от 4200! Изглежда, че просто толкова минерални видове са нужни на Земята.“ Около 30 от цитираните 4200 вида изграждат земната кора. Останали се намират рядко. Има минерали, които се срещат на едно-единствено място на Земята – и това може да бъде кристал колкото глава на карфица... Замаян от множеството нови сведения, навлизам в следващата експозиция – „Минерални ресурси на Земята“. „Ние не представяме статично минералното царство, а показваме и неговото използване – казва главният уредник Живка Янакиева, един от първите назначени в музея служители. – Разкриваме как красивите кристали и другите минерали се прилагат в науката, а оттам в ежедневието на хората, в промишлеността, стопанството. Експозициите ни съчетават емоционалното отношение на човека към природата с практическото използване на кристалите, скалите, рудите – при това без едното да влиза в противоречие с другото.“

Оказва се, че от съществуващите на Земята 4200 вида минерали хората използват около 200 – като директни природни материали или като суровини за получаване на определени елементи. Янакиева подчертава, че ролята им в развитието на човешката цивилизация е толкова голяма, че наименованията на отделните етапи са свързани с основния използван материал: каменна епоха, медна епоха, бронзова епоха и т.н. От експозицията „Минералите на България“ става ясно, че на сравнително малката територия на страната ни са открити над 700 минерални вида. Живка Янакиева добавя, че това определя и голямото плодородие на много от почвите у нас. В музея се съхраняват почти половината от минералните видове, срещащи се в родината. „Това е най-богата колекция у нас – информира директорът Начев и добавя: – Стараем се не само да експонираме минерали, но и ги събираме, съхраняваме ги. В процеса на човешката дейност – при строителство, а дори и при самия добив на минерали – някои биват унищожавани.“ Веднъж унищоженият минерал не може да бъде възстановен. За разлика от повечето растителни и животински видове, той няма как да се „реинтродуцира“ там, където вече е изчезнал. Чавдар Начев споделя, че някои минерали могат да се пресъздадат лабораторно, но няма да са същите като природно образувалите се. „Запитайте се защо лабораторните диаманти са много по-евтини от добитите в природата“ – подхвърля той. Каменният архив съхранява не само богатствата на Земята, но и на човешката история. Тук се пази материал от оригиналните стени на първата българска столица Плиска. „Имаме еталонна колекция от обработени в края на VII хилядолетие пр.Хр. кремъци – изброява директорът. – Опитваме се да определим произхода на намерени в нашите земи нефрити и обсидиани, за да помогнем на историците и археолозите да научат откъде са дошли тук, какви търговски връзки са имали древните ни предци.“ Специалистите от музея помагат и при реставрации на исторически обекти, където е много важно да се знае какви материали са били ползвани при изграждането им. Сега изследват парчета от свода и покрива на средновековна църква в Ботевградско. „Камъните много са видели и много могат да разкажат – обобщава Чавдар Начев. – Ето защо интердисциплинароността е просто заложена в минералогията.“

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2016
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах