сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Кладенци на паметта

1.7.2014 г.

В пустинята Хиджаз авторът се среща с приказно минало на кервани, поклонници и отминали империи.

В стария Хиджаз има хиляда кладенци. Вървим към тях.
Понякога водата им е сладка. По-често е солена. Кладенците, осеяли отдавна изоставените кервански маршрути на Арабия, са паметници на човешкото оцеляване. Всеки е концентрирал в себе си есенцията на пейзажа. Същото се отнася и за хората, които пият от тях. В Хиджаз - приказните земи на изчезналото царство на Хашемитите, които някога владеели саудитските брегове на Червено море - има оживени кладенци и самотни кладенци. Има кладенци на тъга и радост. Всеки един е целият Космос в кофа вода. Според тях определяме местоположението си.

Уади Уасит е кладенец на забравата.
Стигаме дотам през един огнен августовски ден. На половината сме от нашия пеши преход от Джеда до Йордания - общо над 1200 км. Почиваме в сянката на две акации и тук срещаме тичащия човек.
Едрият и мустакат бедуински камилар е приветлив, любопитен и приказлив. По погрешка решава, че сме търсачи на съкровища. Дошъл е да ни продаде предмети.
„Виж това!" - казва той. Показва ни калаен пръстен, желязна ножница на сабя, излъскана монета.
Колко са стари тези неща?
Тичащият човек не знае. „Кадим джидн" - казва той. Много стари.

Хиджаз - кръстопът, където се срещат Арабия, Африка и Азия, отдавна обвързан чрез търговия с Европа - е едно от най-легендарните кътчета на древния свят. Оттук са минали хилядолетия скиталци. Хората от каменната ера си проправили с лов и риболов път през изчезналите савани на север от Африка. Народите на някои от първите човешки цивилизации - асирийците, египтяните и набатейците - обикаляли тук и търгували роби срещу тамян и злато. Тук се родил ислямът. Вероятно поклонници от Мароко и Константинопол са пили от кладенеца в Уади Уасит. Може би и Лорънс Арабски е преглъщал водата му. Никой не знае. Кадим джидн.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2014
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах