сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Житницата на бъдещето

1.7.2014 г.

Защо големите корпорации масово придобиват земи на най-гладния континент на планетата.

Големият трактор й се появил изневиделица. Първо изкоренил бананите й. А после царевицата, боба, сладките картофи, касавата. За няколко прашни минути парцелът от половин хектар до Шай-Шай в Мозамбик, който от години изхранвал Флора Чириме и петте й деца, бил погълнат от китайска корпорация за изграждането на ферма с площ 20 000 ха - зелено-кафяви шахматни полета по протежение на делтата на р. Лимпопо.

„Никой дори не е говорил с мен - казва 45-годишната Чириме и гневно повишава глас. - Просто един ден открих трактора да разорава всичко в моята нива. Никой от хората, загубили своите мачамба, не е получил компенсация!" Местни граждански организации твърдят, че хиляди са били лишени от земите и препитанието си от Компанията за земеделско развитие „Уанбао Африка" - и все с благословията на мозамбикското правителство, което и в миналото нееднократно е пренебрегвало поземлените права на местните селски стопани заради мащабни инвестиции.

Случилото се с Чириме съвсем не е изключение. Тя е само един персонаж от най-голямата история в глобалното земеделие: невероятната кампания за превръщане на Субсахарна Африка (която открай време е един от най-гладните райони на планетата) в голяма нова световна житница. От 2007 г. насам наближаващите рекордни стойности цени на царевицата, соята, пшеницата и ориза стимулират световна „треска за земя" сред корпоративните инвеститори, нетърпеливи да наемат или купят земя в страните, където тя струва евтино, правителствата са сговорчиви, а правата на собствениците често се пренебрегват. Най-много сделки за земя се сключват в Африка - един от малкото райони на планетата, където още има милиони хектари необработвани земи и изобилие от вода за напояване. Освен това там продуктивността е най-ниската в света. Въпреки неколкократните опити в Африка така и не се стигнало до зелена революция - смесица от торове, напояване и високопродуктивни сортове, която в периода 1960-2000 г. увеличи повече от двойно световното зърнопроизводство. Причините: лошата инфраструктура, ограниченият пазар, слабото управление и братоубийствените граждански войни, раздирали континента през постколониалния период.

Много от тези пречки са на път да отпаднат. Икономическият растеж на Субсахарна Африка напредва с 5% годишно през последното десетилетие, изпреварвайки ръста на САЩ и ЕС. Националните дългове намаляват и все по-често се провеждат мирни избори. След 25 години без практически никакви инвестиции в африканското земеделие, Световната банка и страните донори правят крачки в тази посока. Континентът се очертава като лаборатория, където се изпробват нови подходи за стимулиране на производството на храни. Ако селските стопани в Субсахарна Африка могат да повишат добивите си дори до 4 т зърно от хектар, използвайки съществуващи вече технологии - четирикратно увеличение, което все още е твърде висока цел, - според някои експерти те биха могли не само да се хранят по-добре, но и да изнасят храни, така че да печелят толкова нужните им пари и същевременно да помагат за изхранването на света.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2014
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах