сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Живот отвъд Земята

1.7.2014 г.

Може би ще доживеем отговора на един от най-древните въпроси на човечеството: сами ли сме?

Електронен сигнал от Лабораторията за реактивно движение (ЛРД) в Калифорния достига до роботизиран всъдеход, прилепил се до долната страна на 30-сантиметров лед в езеро в Аляска. Прожекторът на всъдехода светва. „Работи!" - възкликва младият инженер от ЛРД Джон Лейкти, свил се наблизо в палатка върху езерния лед. Вероятно не изглежда като технологично чудо, но това може да се окаже първата малка крачка към проучването на далечна луна.

На над 7000 км на юг геомикробиоложката Пенелопи Бостън гази през мътна вода до над глезените в непрогледния мрак на пещера в Мексико, на повече от 15 м под земята. Също като другите учени с нея Бостън носи изключително мощен дихателен апарат и допълнителна бутилка въздух, за да се справя с отровните газове - водороден сулфид и въглероден оксид, - които често изпълват пещерата. Внезапно челникът й осветява издължена капка гъста, полупрозрачна течност, която се процежда от ронливата тебеширена скала. „Не е ли сладко?" - възкликва тя.

Двете места - замръзналото арктическо езеро и токсичната тропическа пещера - биха могли да предоставят данни за една от най-древните и най-неустоимите загадки на Земята: има ли живот извън нашата планета? На живота на други светове, независимо дали в нашата Слънчева система или на орбита около далечни звезди, спокойно може да му се налага да оцелява в покрити с лед океани - като тези на Юпитеровата луна Европа, или в запечатани и пълни с газ пещери, каквито може би изобилстват на Марс. Ако бихме успели да изолираме и идентифицираме форми на живот, които се чувстват добре в също толкова екстремни условия на Земята, това би било крачка напред в търсенето на живот другаде.
Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2014
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах