сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Бохемският Париж

1.2.2008 г.

Историята на парижкия квартал Маре е като приказка, в която се преплитат богатство и бедност, мода и традиция. Сред това пъстро всекидневие всеки може да открие по нещо за себе си.

Квартал Маре представлява триъгълен резен от Париж с площ 125 ха на десния бряг на Сена, и е нещо като кабаре на открито.

В Маре очарованието извира от паважа, обвива стълбовете на уличните лампи, залива тесните алеи. Вървиш си по улицата и пред теб се явява продавач с букет розови рози. Зад строгата фасада на сграда от XVII в. се простира градина, пропита с люляково ухание. После идва „Плас де Вож" - с девет почти еднакви жилищни сгради от четирите му страни, като изключим по-величествените Павилиони на краля и кралицата от южната и северната страна. На меката утринна светлина тухлите изглеждат бледорозови. Градината в центъра на площада е оградена от липи, подрязани в идеална геометрична форма. На тревата са полегнали влюбени, вплетени в прегръдка. Защо пък да не се появи и принц?

Историята на Маре (в превод „блато") е приказка за богатство и бедност, започнала в началото на XVII в., когато Анри IV построил „Плас де Вож", превръщайки го в най-модното място в кралството. Близо два века по-късно започнал постепенният му упадък до нивото на бедняшки квартал, който служел и като еврейско гето (по-скоро по навик, отколкото по закон). Мястото изплувало от тинята неотдавна, за да стане ако не най-скъпият жилищен квартал в Париж, то със сигурност един от най-шикозните райони в тази столица на шика. Наречете го, ако щете, магическо преобразяване. Но по-добре свийте рамене като французите и го приемете като част от неописуемата сладост на живота.

Сградите от XVI и XVII в. се накланят към улиците като пийнали; тесните криволичещи улички носят странни имена като „Рю дю Пон о Шу" („Улица на зелевия мост") или „Рю де Мове Гарсон" („Улица на лошите момчета"), наречена на престъпниците, които живеели там през XIV в. Както казва режисьорът Якоб Бергер, който живее и работи в квартала Маре, е guingois - т.е. леко откачен. Същото важи и за много от обитателите му.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Февруари 2008
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах