сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Рециклиране на кораби

1.6.2014 г.

В Бангладеш гладни за работа хора упражняват една от най-опасните професии в света

Предупредиха ме, че трудно ще проникна в бангладешките докове за рециклиране на кораби. „Едно време беше туристическа атракция - каза ми един местен човек, - но вече не пускат външни хора." Крачих няколко километра по пътя покрай Бенгалския залив, непосредствено на север от град Читагонг, където 80 работещи дока заемат 12-километров участък от крайбрежието. Всеки док беше ограден с високи огради с бодлива тел отгоре. Имаше пазачи и знаци, забраняващи снимането. Натрапниците са особено нежелани през последните години, след като няколко работници загинаха при експлозия. Заради нея собствениците бяха критикувани, че поставят печалбата над безопасността. „Само че не могат да преградят морето" - каза ми моят местен познат.

Затова късно следобед наех един рибар, за да направим обиколка на доковете по вода. По време на прилива морето обгръща редиците изтеглени на брега танкери и контейнеровози. Някои кораби все още бяха цели, сякаш току-що бяха пристигнали. Други бяха сведени до скелети - стоманената кожа беше одрана, разкривайки хлътнали черни трюмове.

Животът на подобни кораби продължава 25-30 години - следователно повечето от тези тук сигурно са били пуснати на вода през 80-те години на ХХ в. Но заради покачващите се цени по застраховането и поддържането на остаряващите съдове експлоатирането им става нерентабилно. Понастоящем най-ценното нещо в тях бяха стоманените им тела.
Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юни 2014
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах