сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Гърция, боговете и голямото Отвъд

4.7.2016 г.

Древните елини вярвали, че боговете играят роля в целия им живот – от небесните селения до подземния свят. С течение на времето хората възприели нови представи за отвъдния живот – по-мистични и по-лични.

Древногръцкият свят бил пълен с богове, начело с извисените Олимпийци – Зевс, Хера, Аполон, Посейдон, Атина и други митологични великани. Покрай почитането на тези божествени обитатели на Олимп съществували стотици култове към местни божества и герои. Хората се молели на боговете по същите причини, поради които и ние се молим днес: за здраве и сигурност, за добра реколта и безопасност в морето. Най-вече се молели колективно и чрез дарове и жертвоприношения се стремели да умилостивят неразгадаемите божества, които според тях контролирали живота им. Какво обаче се случвало след смъртта?

За отговор на този въпрос древните се обръщали към Хадес, бога на подземния свят, брат на Зевс и Посейдон. Само че Хадес не предлагал утеха. Обвити в непрогледен мрак, отвъд зловещата река Стикс, владенията („мрачните“) на Хадес били – както ни казва поетът Омир – места „грозни и тъмни“, където обикновените хора и дори героите отивали след смъртта си. В крайна сметка съчувственото отношение към човешката съдба тласнала гърците да приемат нови видове религия и нови култове. Отвъдният живот вече не се разглеждал като безрадостна орис, ами се превърнал в нещо като лично дирене. Мистериални култове, обвити в тайнственост, обещавали напътствия за предстоящото след смъртта. Ритуалите на мистериите били изключително емоционални и организирани като сложен театър. Тези на Великите богове на гръцкия остров Самотраки се провеждали нощем, а примигващият пламък на факлите сочел пътя на посветените.

Разкриването на обредите се наказвало със смърт и те остават загадъчни до ден-днешен. През IV в. пр.Хр. вече имало култове, които твърдели, че ще пречистят посветените от петното на човешката природа. Полагали се основите на нови религии. И когато християнството заляло древния свят, то носело със себе си – освен напътствията от един-единствен бог – останки от древните вярвания: отмиване на човешката поквара чрез мистични обреди, различни съдби за посветените и непосветените и почит към свещени текстове. 

Корените на елинската религия датират отпреди хиляди години. Религиозни обекти били посветени на граждански култове и местни божества, както и на гръцките традиции: празници, оракули, поклонения и церемонии. Например мистериалните ритуали на Самотраки се съхранили от VI в. пр.Хр. до зараждането на християнството. Освен това свещени места отдавали почит на легендарните обиталища на боговете, какъвто бил Олимп. 

Според Омир боговете и богините, които властвали от Олимп, притежавали човешки черти – плътски страсти, сприхавост, ревнивост и непочтеност. Освен това имали едно свръхчовешко преимущество – безсмъртието.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2016
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах