сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Бъдещето на храната

1.5.2014 г.

До 2050 г. ще трябва да изхранваме още 2 млрд. души. Как да го направим, без да съсипем планетата?

Когато мислим за заплахите за околната среда, обикновено си представяме коли и комини, а не трапеза. Истината обаче е, че нуждата ни от храна поражда една от най-големите опасности за планетата.

Сред най-големите виновници за глобалното затопляне е земеделието, което отделя повече парникови газове от всички наши коли, камиони, влакове и самолети, взети заедно - най-вече метан от домашните животни и оризовите ниви, азотен оксид от наторяваните полета и въглероден диоксид от изсичането на дъждовните гори за целите на земеделието или животновъдството. Селското стопанство е най-ненаситният консуматор на нашите скъпоценни водни запаси и голям замърсител, тъй като отпадните води от изкуствените и естествените торове разстройват крехките езерни, речни и крайбрежни екосистеми в целия свят. Земеделието освен това ускорява загубата на биоразнообразие. Разчиствайки тревисти и гористи райони за ферми, заличаваме важни местообитания, превръщайки земеделието в мощен фактор за унищожаването на диви животни.

Всички тези проблеми за околната среда ще стават още по-належащи, докато се опитваме да задоволим растящата нужда от храни в световен мащаб. До средата на века вероятно ще трябва да засищаме още 2 млрд. гърла - общо над 9 млрд. души. Въпросът е как да го направим, без да съсипем планетата.

Изборът не трябва да е между индустриално производство или малки органични стопанства. Има друг начин.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Май 2014
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах