сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Зовът на цветята

1.4.2014 г.

Цветя отразяват звуците на прилепите, за да стигнат до слуха им като зов за вечеря.

Природата е безкрайно изобретателна.

Пример за това са нектароядните прилепи и нощно цъфтящите лиани, чиито жизнени пътища се преплитат в равнинните тропически гори на Централна Америка.

Glossophaga commissarisi - дребен крилат бозайник с тяло колкото човешки палец, прехвръква между цветовете на Mucuna holtonii, смучейки нектар подобно на колибритата и пчелите. В отплата опрашва растението. На дневна светлина цветята могат да рекламират стоката си с ярки цветове като червено или розово, но нощем, когато дори най-крещящите багри бледнеят под сребристата лунна светлина, цветовете на Mucuna се осланят на звука, за да достигнат до слуха на нектароядните прилепи.

В биологичната станция „Ла Селва" в Коста Рика жизнена Mucuna е изплела покрив от листа над горска поляна и е спуснала надолу десетки цветове, висящи на дълги зелени стъбла. По здрач пъпките се подготвят за идването на прилепите. Първо се повдига най-горното зеленикаво венчелистче, което щръква над цвета подобно на лъскав маяк. Под него две малки странични венчелистчета се разделят като крилца и разкриват цепнатина върху семенника.

Прилепите се ориентират чрез високочестотен звук. С гласните си струни те изстрелват през ноздрите или устата си кратки, отсечени сигнали, като по този начин образуват звукови вълни и анализират промените в тяхната структура, когато рикошират обратно към чувствителните им уши.
Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Април 2014
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах