сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Тигрови акули

3.6.2016 г.

Ужасяваме се от акулите заради репутацията им на свирепи убийци. Нападенията на акули са редки, но изглежда зачестяват: през 2015 г. в света са регистрирани рекордните 98 непредизвикани нападения, 6 от които фатални. По-малко позната е решаващата роля, която акулите играят в океанската екология.

Изгледах „Челюсти“ през лятото на1975 г. Бях на 9 години и все още си спомням как киносалонът избухна, когато Броуди най-сетне уби чудовищната акула. Просто се влюбих в този филм и същата нощ сънувах как една акула изскача от тоалетната чиния и ме преследва по коридора.

Моето преживяване съответстваше на това на цяла Америка. „Челюсти“ ужасно много ни хареса и ни обхвана параноя спрямо акулите. Пораснах в морето край къщата на баба и дядо на брега в Кънектикът и, въпреки че продължих да плувам след „Челюсти“, винаги се опасявах, че всеки момент в крака ми ще се впият зъби. Сестра ми, по-малка с две години, беше така травмирана от филма, че влизаше във водата само при отлив. Нищо, че от 1900 г. насам край бреговете на Кънектикът се бяха случили само две ухапвания от акула. Чувствата винаги са по-важни от фактите.

Затова, щом получих тази задача, реших да направя нещо, което никога не бях искал да направя: да плувам с акулите. Щях да вземам уроци по гмуркане и да отида на място на Бахамите, познато като Тигровия плаж, където щях да се гмуркам с тигрови акули – вида, отговорен за повече атаки над хора от която и да било друга акула, освен бялата.

Това щеше да е първото ми гмуркане, след като се сертифицирам – което означаваше, че щеше да е първото ми гмуркане на друго място освен в плувен басейн или в една пълна с вода каменоломна в Мериленд, – и щеше да бъде без клетка. Повечето хора, които дочуха за този план, решиха, че съм или много смел, или много глупав.

Но аз просто исках да разсея една илюзия. Хората, които познават акулите отблизо, изглежда най-малко се страхуват от тях, а никой не се доближава повече до акулите от леководолазите. Тези от тях, които се гмуркат край Тигровия плаж, говорят с любов за тамошните тигрови акули там – така, както хората говорят за децата си или за домашните си любимци. Измислят им прякори и лицата им светват, когато обясняват за особеностите в характера им. В техните очи тези акули не са повече човекоядци от кучетата. (Всъщност, те са доказано по-малко човекоядни: през 2015 г. е имало 34 човешки смъртни случая заради кучета в САЩ, но само 6 смъртни случая заради акули в цял свят.)

Работата с разсейването на илюзиите обаче е сложна, защото действителността рядко се свежда до едно просто нещо или също толкова простия му антипод. В деня преди първото ми гмуркане край Тигровия плаж от Хавай дойде новина, че мъж е бил нападнат от тигрова акула, която била толкова безжалостна, че човекът успял да избяга едва когато извадил едното й око. Краката му били силно увредени и се наложило да ампутират единия. (Човекът се казва Тони Лий и аз разговарях с него месец след нападението. Той каза, че не смята, че всъщност й е извадил цялото око, вероятно просто е пробил очната ябълка, но именно това накарало акулата да го пусне. Ами стратегията тип „Фрасни акулата по носа“? Прилагайки я, Тони се сдобил само с окървавени кокалчета на ръцете.)Това беше едно от трите нападения край Оаху само за този месец, а също и част от обезпокоителното увеличаване на атаките през последните години, което накара Хаваите да възложат проучване на моделите на движение на акулите.

Тук обаче е важно да подчертаем, че тигровите акули са важни не само заради броя на хората, които ухапват. Като върховни хищници, те действат като жизненоважна балансираща сила в океанските екосистеми, обуздавайки животни като морските костенурки. Като такива, те са жизненоважни за здравето на екосистемите на морската трева, която приютява голямо разнообразие от морски животни.

Освен това, ролята на тигровите акули в екосистемите вероятно ще нараства с климатичните промени. Ако планетата и океаните й продължат да се затоплят, някои видове ще излязат победители, други – победени, а тигровите акули вероятно ще са от победителите. Те обичат топлите води, ядат почти всичко и имат многобройно потомство. (Малобройните поколения на много други видове акули ги правят особено уязвими към свръхулов.) Взети заедно, тези характеристики правят тигровите едни от най-устойчивите видове акули. Също така са и сред най-едрите – възрастните женски могат да надхвърлят 5,5 м и да тежат над 570 кг. Само белите акули и още няколко други вида са по-едри. Така че това е по-пълното обяснение за мисията ми на Тигровия плаж: исках да опозная акулите, които може би все повече ще се множат в моретата ни.

Тигровият плаж всъщност не е точно плаж. Той е плитчина на около 40 км северно от о-в Гранд Бахама – колаж от пясък, морска трева и коралови рифове, който започнал да привлича гмуркачите преди около десетилетие. Той е първокласно местообитание за тигровите акули и условията за наблюдението им са перфектни. Водата е с дълбочина от 6 до 14 м и обикновено е кристалночиста. Но колкото и лесно да е гмуркането от техническа гледна точка, то обикновено е нещо, за което гмуркачите се подготвят. Другите подводни плувци в групата ни имаха стотици гмуркания стаж.

Когато стигнахме до мястото, асистентите ни при гмуркането – Винсънт и Дебра Канабъл – започнаха да хвърлят окървавени парчета риба зад борда. Почти на мига водата се изпълни с карибски рифови акули – десетки, повечето дълги от 1,5 до 2 м, които се блъскаха и се бореха за парчетата риба. После тук-там се появиха острозъби акули – малко по-дълги и по-тънки от рифовите акули, и най-сетне Вин забеляза огромен тъмен силует. „Тигрова!“ – извика той, като я сочеше. Втурна се да си облече костюма и после скочи с каса скумрия, за да започне да храни акулата на дъното – отчасти за да я задържи, докато всички скочим във водата, и отчасти за да се погрижи да не е твърде гладна, когато стигнем там. Нямах проблем с всичко това, докато не стигнах до дъното и веднага не ми се наложи да прогоня първата тигрова акула, която някога съм зървал – с всичките й 360 кг.

Според начина, по който Деби по-късно описа случката, това била просто Софи, която се държала любопитно и приятелски. „Тя мнооого те хареса“ – повтаряше Деби заради цялото внимание, което Софи ми обърна по време на гмуркането (наистина, непрекъснато се завираше в мен). В онзи момент не бях сигурен дали Софи ме харесваше като приятел или като парче пица и приличах на твърде превъзбуден нинджа с еднометровия пластмасов прът, който носех, за да държа акулите на разстояние. Но след като при следващите гмуркания през седмицата видях как Вин и Деби ги докосваха – как ги галеха, след като са им дали риба, как внимателно ги отпращаха, когато им беше време да си тръгват, – ми стана лесно да виждам акулите в добра светлина. Те нито веднъж не извършиха някакво внезапно или агресивно движение към някого; движеха се бавно и предпазливо, плувайки в големи кръгове, а после плавно се спускаха към касата с храна и аз се чувствах изненадващо спокоен в присъствието им.

Повечето от акулите край Тигровия плаж са свикнали с гмуркачите, с това да бъдат хранени и да не хапят ръката, която ги храни. Но дори и онези, които не са запознати с установения ред, обикновено не са опасни за гмуркачите. На Тигровия плаж човек не гребе слепешката и не плува на повърхността на водата, като повечето жертви на нападения. Той е долу, на равнището на акулите, и се представя пред тях като нещо различно от плячка – и всичко това прави гмуркането с тях сравнително безопасно.

Но не и съвсем безопасно. Има видеозаписи на измъквания на косъм край Тигровия плаж – при един от тях тигрова акула се опитва да отхапе главата на гмуркач, а при друг акулата се прицелва в крака му. А през 2014 г. тук е имало и фатален случай, при който един леководолаз просто изчезнал. Нашата група доста се стресна, когато една риба ангел се залута между нас, а рифовите и острозъбите акули трескаво я подгониха, докато тя се криеше между краката ни. (Аз също закачих от акулското торнадо, като се опитвах да прогоня акулите, докато се стрелкаха наоколо ми и се блъскаха в краката ми, и преживяването беше точно толкова изнервящо, колкото звучи.) Всички, включително и Деби, си помислили, че някой ще бъде ухапан в мелето, а там имаше три тигрови акули, тежащи по 450 кг, които кръжаха наоколо и можеха внезапно да се заинтересуват от някой ранèн гмуркач.

Инцидентът завърши щастливо и на следващия ден отново бяхме във водата. Но случката беше от онзи вид, който ти напомня, че акулите са диви животни, Тигровият плаж е диво място, а дивите животни и дивите места са изначално непредвидими. А според учените, които ги изследват, тигровите акули са особено непредвидими.

След Тигровия плаж отлетях за Оаху за среща с Карл Майър от Хавайския университет, за да обсъдим проучванията му на пика в нападенията на тигрови акули напоследък. Майър и екипът му са маркирали хиляди тигрови акули със сателитни предаватели и акустични устройства за проследяване.

Движенията на повечето видове акули са относително предвидими, казва той. „Отиват на едно място през деня и на друго през нощта. Но през повечето време не наблюдаваме това при тигровите акули. Те могат да се появят по всяко време на деня и нощта и могат един ден да дойдат на някое място и да се върнат на следващия или пък да дойдат на въпросното място и после да изчезнат за три години.“ Поне част от тази непредвидимост се дължи на ловните навици на акулите, казва той. Като ловци от засада тигровите акули разчитат на изненадата, за да уловят плячката си, а „ако си предвидим, плячката ти ще се адаптира към тази предвидимост. Така че има смисъл да се появиш внезапно в даден район и да не се задържаш там прекалено дълго.“

Майър казва, че не знае защо нападенията в Хавай бележат пик през последните години, като са скочили от под 4 годишно от 2000 до 2011 г. до почти 10 годишно от 2012 до 2015 г. Но предвид увеличаващия се брой хора във водите край Хаваите, той очаква да наблюдава дългосрочно нарастване на тези нападения.

Колкото до това защо нападенията са предимно през есента, Майър изтъква, че тогава тигровите акули идват до островите, за да родят. Женските тигрови акули изразходват много енергия по време на овулацията. Яйцата им са „огромни“ и могат да имат до 80 малки в едно поколение. Това би могло да означава – въпреки че е „напълно непроверена хипотеза“, предупреждава той, – че бременните акули стигат до островите изгладнели и това ги прави още по-всеядни от обикновено. Но увеличаването на нападенията през есента – модел, забелязан от местното хавайско население от поколения насам – може да се дължи също и на по-големия брой акули край островите през този сезон.

Освен растящото население на Хаваите друг възможен фактор е изобилието от морски костенурки. Зелените морски костенурки са под федерална закрила от 1978 г. насам, след десетилетия на интензивна експлоатация. Оттогава насам броят им расте. Сега са обичайна гледка край бреговете на Хаваите и са позната плячка за тигровите акули.

Тигровите акули и морските костенурки имат дълга споделена история. И двата вида датират от ерата на динозаврите, а откритите фосили подсказват, че може би са еволюирали заедно. С широките си челюсти и огромни зъби под ъгъл тигровите акули са способни да счупят и срежат корубата на възрастна костенурка така, както повечето други акули не могат. Тази мощна морфология може да спомогне да си обясним защо тигровите акули не подбират плячката си. Гуми, автомобилни номера, кутии от боя, домашни животни, неексплодирали муниции, рицарска броня – всички тези неща са били намирани в стомасите на тигрови акули, доказвайки, че те са готови да захапят почти всичко (очевидно с минимален ефект върху здравето им). Така че, ако повече костенурки споделят водата с повече хора, в резултат може да има повече ухапвания от акули.

Отношенията между тигровите акули и морските костенурки могат да са тясно свързани със здравето на океанските екосистеми по целия свят. В една отдалечена част от западния бряг на Австралия, наречена Шарк Бей („Залива на акулите“), изследователски екип, ръководен от Майк Хайтхаус от Международния университет във Флорида, е документирал как тигровите акули възпрепятстват морските костенурки и дюгоните да не опасат прекалено колониите от водорасли, които са основата на екосистемата. Изследователите открили, че това не става само като изяждат животните. Самото присъствие на акулите променя навиците на костенурките и дюгоните, пораждайки страх, който ги принуждава да пасат по-благоразумно, за да намалят вероятността да бъдат изядени.

Това означава, че опазването на животни като морските костенурки без същевременно да се защитават хищниците, които контролират броя им, би довело до срив на океанските екосистеми. „Ако видите места, където популацията на акулите е намаляла, а тази на костенурките е защитена – като Бермудските острови например, – ще забележите, че тези места са претърпели загуба на водораслите“ – казва Хайтхаус.

На Бахамите, където риболовът с парагади е забранен от 1993 г. насам, а от 2011 г.  местните води са резерват за акули, морската екосистема е сравнително здрава. Но в съседния Западен Атлантически океан, който включва и Бермудските острови, защитата на акулите е много по-слаба и изглежда последиците не са го подминали. Нийл Хамършлаг, морски еколог, който изучава тигровите акули в Западния Атлантически океан, казва, че костенурките там не изглежда да променят поведението си в отговор на появата на тигрови акули, подобно на тези от Шарк Бей, и това може би е, защото атлантическите популации на тигрови акули вече са сериозно пострадали. „Работя във Флорида и на Бахамите, при това денонощно. Наблюдаваме огромни разлики в размера и броя на акулите. Те процъфтяват на Бахамите, но почти не ги улавяме край Флорида. А двете места са само на 80 км едно от друго.“ Флорида забранила убиването на тигрови акули във водите си през 2012 г., но тя е единственият щат от Източното крайбрежие, който е постъпил така, а федералният закон позволява те да бъдат улавяни и убивани във водите на САЩ, при определени ограничения, за търговски и спортен риболов.

Филмът „Челюсти“ не е отговорен за повечето от заплахите срещу тигровите акули – застрояването на крайбрежието, замърсяването на морето, риболовът с парагади, популярността на супата от акулови перки, – но той все пак създаде културна настройка, която се оказа твърде устойчива. През 70-те и 80-те турнирите за лов на акули никнеха като гъби по Източното крайбрежие на САЩ, а десетки от тях още съществуват, продължавайки спектакъла с „чудовищните акули“, висящи по кея. Миналото лято посетих един от тези турнири и споменът, който се е запечатал в съзнанието ми, е на майка с малкото й момче, сочеща към една акула мако, чиито кървави челюсти бяха отворени за пред фотоапаратите. Тя му казваше: „О, колко страшно!“, сякаш го подтикваше да повтори думите й.

Вярно е, акулите могат да бъдат страшни. Но аз прекарах няколко дни в Кауаи с Майк Куутс – фотограф, който на 18 години изгубил половината от десния си крак заради акула, докато сърфирал с бодиборд през 1997 г. Скоро той отново се върнал във водата и казва, че почти никога не мисли за акулите, когато сърфира. „Културата на Хаваите е океанска – каза ми той. – Хората тук са във водата още преди да проходят. Просто не се страхуват толкова много от акулите.“ За да проверя това, попитах момчетата, които играеха на топка пред къщата му, дали се страхуват от акулите и те ми отговориха „Не“, сякаш им бях задал най-глупавия въпрос на света. Бяха горе-долу на възрастта, на която аз гледах „Челюсти“.

Миналото лято, докато планирах гмуркането си край Тигровия плаж и истерията по повод скорошните нападения на акули в Северна Каролина беше в разгара си, дойде новината, че 360-килограмова тигрова акула е била уловена край бреговете на Северна Каролина. USA Today нарече акулата „чудовищна“ и описа рибарите като „смелчаги“. Когато се прибрах от Хаваите, прочетох отново новината. Когато видях снимката на изкормената, безформена акула на кея, се замислих за това как някога е била с размерите на Софи и думите, които ми дойдоха на ум, съвсем не бяха като вестникарските определения – нито за акулата, нито за хората, които я бяха убили. 

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юни 2016
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах