сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Индианците и конят

1.3.2014 г.

За коренните жители на Америка конете до днес са символ на традиция и източник на гордост, блясък и изцеление.

През септември 1874 г. в Тексас голямата конна империя на команчите стигнала до скръбния си край. Това събитие предричало дълбоки промени в Големите равнини, тъй като команчите били сред племената, които първи и с най-голям успех възприели конете след появата им заедно с испанските конкистадори. Станали изкусни, опитни, свирепи и дори надменни конни воини, които всявали страх у индианските си съседи, извършвали яростни нападения, за да спрат заселването на белите и избиването на бизони, и в крайна сметка се превърнали в предизвикателство за американската армия. И тогава, на 28 септември 1874 г., най-голямата останала група воини команчи (заедно с мнозина техни съюзници от племената кайоуа и шайени) били приклещени със семействата им сред собствените им типита в каньона Пало Дуро.

Атаката била дело на Четвърти кавалерийски полк под командването на полковник Раналд Слайдел Макензи, квартируващ в Западен Тексас. След като изненадали команчите и ги прогонили от лагера им, хората на Макензи изгорили типитата и се прегрупирали на ръба на каньона с повече от 1000 пленени коне. Индианците били избягали пеша. Макензи върнал войската си в лагера и на следващата сутрин наредил всички коне с изключение на 376 да бъдат застреляни. „Пехотинците вързали обезумелите животни и ги повели към наказателния отряд" - пише С. К. Гуин в своята книга за команчите, Empire of the Summer Moon. „Резултатът бил огромна камара мъртви коне" - 1048 според архивните документи. Част от команчите начело с великия военен вожд Куана Паркър изминали 320 км на изток до Форт Сил, по онова време в пределите на Индианската територия, и се предали.
Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Март 2014
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах