сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Любовта е... глуха

1.2.2014 г.

Глухарите все още се срещат в България – но главният им враг не е бракониерството, а изсичането на вековни гори.

Заснежената гора е потънала в сънна предутринна тишина. Внезапно отнякъде се понасят тракащи звуци. Те се ускоряват и завършват със силно, отекващо надалеч изпукване - като от тапа на шампанско. Погледът автоматично търси кой или какво е в състояние да възпроизведе тези странни, стряскащи шумове. Кацнал на дебел боров клон, с разтворена като грамадно ветрило опашка, отпуснати криле и вдигната към небето черна глава, „пее" глухар. С яркочервените си горни клепачи, контрастиращо бял клюн, с „брада" от пера под него, зеленикава гръд и ръждиви криле, той напомня илюстрация към приказка. Прилича на пуяк, но някои го наричат „петел", като задължително добавят „див", защото видът му ясно показва принадлежност към дълбоките лесове. Малцина са го виждали в естествената му среда, което придава на тази птица допълнителен ореол на тайнственост.

Изпълнението завършва с нисък, стържещ звук. За познавачите е ясно - мъжкият глухар е изпаднал в сватбено настроение. Отделните елементи от настойчивото му призоваване на женските носят атрактивни названия: пукащият звук е наричан „плюкане", а стържещият финал - „брусене". Твърди се, че тъкмо по време на брусенето дивият петел временно оглушава. „Не знам дали е истина - казва Стефан Аврамов, експерт по защитени територии и видове в Българска фондация „Биоразнообразие". - Може би това по-скоро е някакво трансово състояние: глухарът е толкова отдаден на любовните си призиви, че временно загърбва дори инстинкта си за самосъхранение." И ловци, и фотографи чакат този момент, за да се приближат незабелязано до птицата.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Февруари 2014
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах