сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Куполът на Брунелески

1.2.2014 г.

Как един сприхав златар без архитектурно образование създал най-невероятната ренесансова сграда.

През 1418 г. градските старейшини на Флоренция най-накрая обърнали внимание на един монументален проблем, който пренебрегвали от десетилетия: огромната дупка в покрива на своята катедрала. Година след година зимните дъждове и лятното слънце обливали високия олтар на „Санта Мария дел Фиоре" - или поне мястото, където трябвало да има олтар. Техните предшественици започнали църквата през 1296 г., за да демонстрират величието на Флоренция като една от стопанските и културни столици на Европа, забогатяла от финансови операции и търговия с вълна и коприна. По-късно решили, че бляскавият завършващ елемент на сградата ще бъде най-големият купол на света.

Въпреки това много десетилетия по-късно сякаш все още никой нямал работеща идея как да построи купол с диаметър 45 м, особено като се има предвид, че трябвало да започне на 55 м над земята, върху съществуващите стени. Други въпроси тормозели надзорниците на катедралата. Техните строителни проекти не включвали аркбутаните и заострените арки на традиционния готически стил, по това време на мода в северните градове като Милано, заклет съперник и враг на Флоренция. Това обаче били единствените архитектурни решения, доказано вършещи работа (на поддържащи елементи) при подобни огромни сгради. Дали купол с тегло десетки хиляди тона би могъл да издържи без тях? Дали в Тоскана имало достатъчно дървен материал за скелето и шаблоните, необходими за оформянето на зидарията на купола? Никой не знаел.

Затова през 1418 г. разтревожените флорентински първенци обявили конкурс за проектиране на идеалния купол, като победителят щял да получи солидната сума от 200 златни флорина и шанс за вечна слава.
Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Февруари 2014
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах