сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Национален военноисторически музей – София

4.5.2016 г.

Българските музеи представят нашата богата история, прекрасна земя и уникална култура. Те са пазители на националната ни памет – мост, по който посланията на миналото и традициите ни достигат нашето настояще.

На 4 юли 1916 г. в София е създаден първият в следосвобожденска България общоисторически музей – военният. Целта му е заложена в учредителна заповед № 391 на Главнокомандуващия Действащата българска армия: „... да се съхранят за вечни времена всички предмети, свързани със събитията, които бележат най-важните страници на нашата военна история“. Век по-късно Националният военноисторически музей (НВИМ) единствен у нас представя три експозиции – външна с 256 танкове, самолети, оръдия и други образци на бойната техника, хронологична с над 28 000 артефакти и колекционна, в която влизат най-старите, най-богати сбирки на музея: оръжие, отличия и униформи. Във фондовете му са съхранени и проучени над 1 000 000 експонати. Много от тях са уникати – могат да се видят само там, като най-ценните се съхраняват в БНБ и се показват само при изключителни случаи. НВИМ е истинска съкровищница на националната и – в немалка степен – европейска, дори световна военна история. Ала там не се пазят само саби, пушки, знамена и мундири. Част от експонатите му никога не са представяни пред публика. Малцина биха предположили, че някои от тях – уникални бижута, яйца на Фаберже и други произведения на ювелирното изкуство – може да са притежание на военен музей. „Вероятно не са много и знаещите, че НВИМ разполага с една от най-големите колекции от изобразително изкуство в България – разкрива ръководителят на музейната дирекция „Маркетинг, връзки с обществеността и образователни програми“ Калина Хинкова. – Живопис, графика, акварели и скулптури на творци като Владимир Димитров – Майстора, Ярослав Вешин, Борис Денев, Антон Митов, Никола Танев, Димитър Гюдженов и други дават основание на музея да съперничи дори на големите художествени галерии у нас.“ Тези творби са представяни във временни изложби като част от хронологичната експозиция. Единствената у нас колекция от военни печати, войнишко творчество, плакати и дори марки също са намерили място в НВИМ. Огромният брой и разнообразието на експонатите очароват, но извикват и въпроси. Как се прави военен музей – и то от национален ранг? Кое го отличава от другите исторически музеи в страната? Как се създават, експонират, поддържат и обогатяват такива разнородни колекции? Какво ги обединява?

„Създаването на една музейна експозиция е дълъг процес: от раждането на идеята, научното й осмисляне, през създаването на концепцията и етапите на нейната реализация – споделя директорът на НВИМ доцент д-р Соня Пенкова. – Дейно участие в процеса взимат различни специалисти от музея, а често се включват и външни партньори – педагози, психолози и др.“ Изборът на културни ценности, които да бъдат експонирани, зависи от нивото на информация и обема на посланията, които те носят. Оценяването им става по реда, указан в Закона за културното наследство и подзаконовите му актове. Всеки бъдещ експонат се проучва внимателно и му се изготвя научен паспорт. След това се представя пред комисия, имаща компетенциите да се произнесе дали той има качества на културна ценност. Подобен отговорен подход явно е приложен още при създаването на първата експозиция на музея. Тя е открита две десетилетия след учредяването му, през 1937 г. Тогава той е наричан Главен военен музей, а сградата му се намира на ул. „Московска“ №15 и е дарена от Софийското офицерско събрание. „Малко са българските музеи, имали щастието да се сдобият със специално построени за тях сгради – усмихва се доц. Соня Пенкова. – Военноисторическият първоначално е настанен в реквизирана от Министерство на войната сграда на ул. „Раковски“, недалеч от днешната пресечка с бул. „Дондуков“. Още през 1916 г. в Градската градина, тогава срещу Софийския университет, започва строеж на друга сграда, в която да се съхранят и представят артефактите от войните за национално освобождение и обединение. След злополучния край на Първата световна война обаче тази идея е погребана заедно с националния идеал за обединена България.“ След кратък престой на музея във Военното училище, в началото на 30-те години започва неговото пренасяне в сградата на Софийското офицерско събрание (днес ресторант „Къщата с часовника“). Многократните евакуации и реевакуации по време на Втората световна война спасяват фонда му от бомбардировките на София. От 1951 г. до 2000 г. НВИМ се намира на бул. „Ген. Скобелев“, до известните софийски „Големи пет кьошета“. На сегашното си място е от 2001 г. „Независимо от дългите митарства на музея в него са израснали поколения български деца!“ – завършва разказа си доц. Пенкова. Деца играят и днес между танковете и самолетите в двора на НВИМ на ул. „Черковна“ № 92. Военните машини представляват уникална външна експозиция, с каквато могат да се похвалят малко музеи в света. Соня Пенкова подчертава, че създаването и попълването й би било невъзможно без подкрепата на Българската армия.

Това важи и за повечето дейности, свързани с опазването и поддръжката на едрогабаритните експонати. Тяхното преместване от бул. „Скобелев“ до ул. „Черковна“ било истинска атракция – огромните трайлери с натоварени на тях танкове, бронирани коли, гаубици, ракетни установки и авиационна техника месеци наред били част от софийското ежедневие. И досега получаването на нови експонати за външната експозиция е любопитно събитие.

Днешната сграда също е приспособена за музей – преди това е използвана от корпус ПВО на ВВС. Тя обаче така добре изпълнява функциите си, че незапознатите смятат, че е строена специално за нуждите на НВИМ. Всъщност става дума за комплекс от сгради, в които се помещава и администрацията на културно-научния институт; 5000 кв.м от тях са предоставени като вътрешна експозиционна площ за част от огромния музеен фонд. Извън нея НВИМ разполага със зали за временни изложби, конферентна зала с 200 места и друга, по-малка, с 60 места, магазин за сувенири и кафе.

Самият фонд е плод на дарения – големи и малки, предоставяни от държавни глави и военни министри, от офицери, войници и цивилни. Той непрестанно се обновява – пак благодарение на дарители, съпричастни към идеята за съхраняването на българското историческо наследство.

Най-древният експонат в музея е откритият край с. Челопечене, Софийско, коринтски шлем от VII–VI в. пр.Хр. Той е рядко произведение на античната металопластика, а и е много добре запазен; неслучайно се е превърнал в символ на НВИМ. Шлемът може да бъде видян в началото на хронологичната експозиция на музея. Тя продължава с предмети от Средновековието, освободителното движение, войните от XIX и XX в., за да стигне до образци, които са на въоръжение в съвременната българска армия, и лични вещи на български военнослужещи от мироопазващи мисии зад граница.

Стогодишното развитие на НВИМ го превръща в съвременен комплекс, който залага на интерактивността, новите технологии и диалога с публиката. Музейната библиотека осигурява достъп до 13 729 тома специализирана литература. Скоро тя ще предостави и електронен достъп до колекциите на музея.

Военноисторическият музей в София получава статут на национална институция през 1968 г. Той развива дейността си на територията на цялата страна. Негови филиали са Военноморският музей и Парк-музеят на бойната дружба – 1444 г. във Варна, както и Музеят на авиацията в Крумово, Пловдивско. Освен откриването на временни изложби на своя територия и на други експозиционни площи в страната и чужбина, НВИМ развива сериозна научноизследователска дейност, плод на която са монографии, научни студии, каталози, статии. Това е свързано и с организирането и домакинството на конференции, насочени към спецификата на музейната дейност и голямата тема за културното наследство и историята. „При всеки специален повод обявяваме вход свободен и изваждаме на показ ценни експонати – споделя Калина Хинкова. – На големи празници и годишнини се стремим да представим важните събития от миналото по иновативни и любопитни начини, като с това предизвикваме не само интереса на публиката, но и уважението є към музея като институция.“

Интересуват ли се българите от своята военна история? „Периодично правим анкети сред посетителите на НВИМ, за да усетим пулса, желанията, интересите им, да чуем техните предложения към нас – разказва специалистът по връзки с обществеността Славея Сурчева. – Анализът сочи, че 75% от тях са на възраст между 22 и 48 години. Тази тенденция е резултат от нашата последователна работа с младежка публика.“ Усилията на музейните работници са фокусирани и върху работата с деца – както с малчугани между 3 и 7, така и с ученици от средното училище. В началото на 2014 г. в НВИМ е открит  Детски музей МИГ („Мислители, изобретатели, герои“), предназначен за деца от 3 до 12 години. В него по забавни, подходящи за съответната възраст начини момчетата и момичетата научават любопитни факти от миналото, като влизат в ролите на исторически герои и на важни фигури от военно време, обличайки униформи с прилежащите към тях фуражки, пагони, ордени, а също и като редят пъзели, сглобяват и разглобяват играчки и дори си правят свой музей.

НВИМ предлага на младите си приятели разнообразни образователни програми.  Участниците в тях имат възможността да докоснат оригинални артефакти, да усетят автентичната атмосфера на времето, да разиграят моменти и пресъздадат събития от миналото, като възпроизвеждат действията на реални исторически личности чрез ролеви игри. Всичко това не само довежда до по-ефективно усвояване на учебния материал, но и възпитава устойчив интерес към историята. Музеят дава възможности на младата публика да демонстрира талантите си и на разнообразни културни събития, организирани от служителите му. Театрални клубове, музикални формации и дори цели читалища използват вътрешните и външните му площи за сцена на своите изяви.

Народното събрание на Република България, Президентството, Министерството на образованието и науката, много български общини, училища и университети са редовни партньори на НВИМ при организирането на конференции, тестване на експозиционни идеи и различни събития, насочени към публиката. Музеят развива и активна международна дейност. „Имаме устойчиви партньорства както с български, така и с редица чуждестранни музеи – съобщава директорът Соня Пенкова. – Само за последната година и половина представихме временни изложби във Виена, Париж и Прага по повод 100-годишнината от началото на Първата световна война. В момента във Виена е експонирана изложба, посветена на 140-годишнината от Априлското въстание. В края на годината ни предстоят гостувания в Кремона, по покана на Института за история на Възраждането на Италия, и във Варшава.“

За своята 100-годишнина НВИМ е подготвил богата програма. Изложбата „Идоли и идеали“, посветена на Априлското въстание и личностите, проправили пътищата към българската свобода, традиционното отбелязване на празника на Българската армия, поредното включване в европейската инициатива „Нощ на музеите“ и честването на Деня на бащата в началото на лятото са само част от предстоящите и вече случващи се събития по големия повод. Юбилейната изложба „Изборите на времето“ ще представи най-знаковите експонати, постъпвали в музея през десетилетията на неговото вековно съществуване. Тя ще проследи и как световните събития и вътрешнополитическата конюнктура са променяли критериите за ценност във времето.

На свой ред изминалото столетие показва, че интересът и уважението на българите към техния Национален военноисторически музей не са се променили, не са намалели. 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах