сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Евангелие от Юда

4.5.2006 г.

Според древния текст предателят на Христос е бил най-верният му ученик.

Всеки знае историята за най-добрия приятел на Исус Христос, един от дванайсетте апостоли, който го продал за 30 сребърника и го предал с целувка. По-късно, полудял от чувство за вина, Юда се обесил. Той е върховният символ на предателството.

Традиционното описание на Юда има злостна страна. Когато християнството започнало да се дистанцира от произхода си като еврейска секта, християнските мислители установили, че е все по-удобно да обвиняват еврейския народ за задържането и екзекуцията на Христос, както и да представят Юда като образец на евреина. Четирите евангелия например се отнасят внимателно към римския управител Пилат Понтийски, но в същото време заклеймяват Юда и върховните еврейски първосвещеници.

„Тайният разказ“ ни представя един съвсем различен Юда. В тази версия той е герой. За разлика от другите ученици той наистина разбира посланието на Христос. Като предава Исус на властите, той изпълнява повелята на своя водач, съзнавайки напълно участта, която ще си навлече. Исус го предупреждава: „Ти ще бъдеш прокълнат.“

Това послание е достатъчно поразително, за да породи съмнения в измама – нещо обичайно за предмети, погрешно представени като библейски. Но до този момент всички изследвания потвърждават неговата древност. Националното географско дружество, което подпомага реставрацияа и превода на ръкописа, възложи на една от водещите лаборатории за радиовъглеродно датиране в Аризонския университет да анализира папирусовата книга (сборник от старинни ръкописи), съдържаща евангелието. Изследванията на пет различни проби от папируса и кожената подвързия го датират някъде между 220 и 340 г. Мастилото, изглежда, е приготвено по древна рецепта – смес от мастило от шикалки и железен сулфат и такова от сажди. А според специалистите по коптски някои издайнически фрази в евангелието говорят, че текстът е бил преведен от гръцки – езика, на който са написани първоначално повечето християнски текстове през I и II в.

От далечното минало до нас е достигнало още едно потвърждение. Около 180 г. Ириней, епископ на Лион в тогавашна римска Галия, написал дълъг трактат със заглавие „Срещу ересите“. Книгата била яростно изобличение на всички, чиито възгледи относно Исус и неговото послание се различавали от тези на официалната църква. Сред нападнатите от него била и една група, която почитала „предателя“ Юда и била създала „лъжлива история, наречена Евангелие от Юда“.

Очевидно десетилетия преди да бъде написан крехкият ръкопис в ръцете на Касер, гневният епископ вече е знаел за съществуването на оригиналния гръцки текст.

Ириней трябвало да се сражава с много ереси. През първите векове на християнството това, което ние наричаме Църквата – функционираща посредством низходяща йерархия от свещеници и епископи – била само една от многото вдъхновявани от Исус групи. Марвин Майер – специалист по Библията от университета „Чапман“, който работи заедно с Касер по превода на eвангелието – обобщава ситуацията по следния начин: „Християнството се опитвало да открие своя отличителен стил.“

Много от тези групи били гностици, последователи на същия клон на ранното християнство, който е отразен в Евангелие от Юда.

„На гръцки гносис означава „познание“ – обяснява Майер. Гностиците „вярвали, че има един върховен извор на доброта извън физическата вселена, който те възприемали като божествения разум. Хората носели искра от тази божествена сила, но били откъснати от нея от материалния свят навсякъде около тях“ – според гностиците несъвършен свят, сътворен не от върховния Бог, а от по-нисш създател.

Докато християните като Ириней подчертавали, че единствено Божият син Исус е едновременно човек и бог, гностиците проповядвали, че обикновените хора могат да се свържат с Господ. Спасението се криело в пробуждането на божествената искра в човешкия дух и повторното й свързване с божествения разум. За постигането му били необходими напътствията на учител и именно това според гностиците била ролята Христова. Тези, които вникнели в неговото послание, можели да станат също толкова божествени, колкото бил и самият той.

На това се дължи враждебността на Ириней. „Мистиците винаги са си навличали гнева на институционалната религия – казва Майер. – В крайна сметка те чуват Божия глас вътре в себе си и нямат нужда от свещеник, който да им посредничи.“

Ириней започнал да пише книгата си, след като се върнал от пътуване и открил, че паството му в Лион било покварявано от гностически проповедник на име Марк, който поощрявал своите посветени да демонстрират пряката си връзка с божественото, като пророкуват.

Допреди няколко десетилетия можехме да получим представа за подобни доктрини единствено от изобличенията на противници като Ириней, но през 1945 г. египетски селяни откриха голям брой отдавна загубени гностически текстове, заровени в глинен съд край град Наг Хамади. Сред тях имаше и повече от десет съвсем нови версии на Христовите учения, включитело Евангелия от Тома и Филип и едно Евангелие на Истината. Сега разполагаме и с Евангелие от Юда.

Много вероятно е в древни времена някои от тези алтернативни версии да са били в по-широко обръщение от познатите четири евангелия. „Повечето ръкописи или поне фрагментите от II в., които сме открили, са копия на други християнски книги“ – казва Барт Ърмин, професор по история на религиите в Университета на Северна Каролина.

Някои хора са силно обезпокоени от идеята за „евангелия“, противоречащи на каноничните четири в Новия завет, ми напомни Майер, докато обядвахме в един ресторант във Вашингтон. „Това, което е изложено в Евенгелие от Юда, е наистина вълнуващо – възкликна той. – То обяснява защо Юда е бил отличен от Исус като най-добрия от учениците му. Другите просто не са разбирали учението му.“

Всъщност не е ясно доколко авторите на което и да е евангелие – дори на познатите четири – наистина са били свидетеи на събитията, които са описали. Крейг Евънс, евангелист и специалист по Библията от „Акадия Дивинити Колидж“, казва, че в крайна сметка каноничните евангелия са изместили останалите. „Ранните християнски групи са били, общо взето, бедни – твърди той – и не са можели да си позволят да си поръчат копия на повече от няколко книги, така че членовете им вероятно са казвали: „Искам Евангелие от апостол Йоан“ или нещо подобно. Каноничните евангелия са тези, които самите те са смятали за най-автентични.“ Или може би алтернативните просто са били надхитрени в битката за умовете на християните.

Евангелие от Юда е ярко отражение на борбата, водена много отдавна между гностиците и йерархичната църква. В най-първата сцена Исус се присмива на учениците си, че се молят на „вашия бог“, т.е. на гибелния бог, създал света. Той сравнява учениците си с жрец в храм (като почти със сигурност има предвид официалната църква), когото нарича „служител на заблудата“, който „безчестно сади в мое име безплодни дървета.“ Исус предизвиква апостолите да го погледнат и да разберат какъв е той наистина, но те се извръщат.

Ключовият пасаж е, когато Исус казва на Юда: „Ти ще принесеш в жертва човешкото тяло, което ме облича.“ Юда ще убие Исус – и така ще му стори услуга. „Всъщност това съвсем не е Исус – казва Майер. – Той най-накрая ще се отърве от своята материална, физическа плът и така ще освободи истинския Христос, божественото същество вътре в него.“

Фактът, че тази задача е възложена на Юда, е белег за специалното му положение. Исус го окуражава: „Вдигни очи и погледни облака и светлината в него и звездите, които го обкръжават. Звездата, която е начело, е твоята звезда.“ Накрая Юда получава откровение, в което влиза в „сияен облак“. Хората на земята чуват глас от облака, въпреки че може би никога няма да разберем какво казва той, тъй като папирусът е разкъсан.

Евангелието свършва внезапно с кратка бележка, в която се съобщава, че Юда „получил някакви пари“ и предал Исус на дошлите да го арестуват.

Според Крейг Евънс цялата история е измислица без никакво значение. „В Евангелие от Юда не се казва нищо – заключава той, – което да можем да приемем като исторически достоверно.“

Други учени обаче смятат, че то е важен нов прозорец към съзнанието на ранните християни. „Това променя историята на ранното християнство – казва Илейн Пейгълс, професор по история на религиите в Принстън. – Това, което търсим в евангелията, не е историческа информация, а началата на християнската вяра.“

„Това е нещо голямо – съгласява се Барт Ърмин. – Ще обърка много хора.“

Един от тези хора е отец Рувайс Антони. Той живее в изолирания манастир „Св. Антоний“ в Източната пустиня на Египет. Попитах любезния монах какво мисли за идеята, че Юда е действал по молба на Исус, когато го е предавал, и че следователно е добър човек. Рувайс толкова се шокира от идеята, че залитна към вратата, която тъкмо затваряше. След което поклати глава с почуда и отвращение и промърмори: „Не е препоръчително.“

Неговата жар беше ехо от възмущението на епископ Ириней – напомняне, че тук, в подножието на голите планини на Червено море, светът на ранното християнство е почти осезаем. Преди това отец Рувайс ме беше завел в църквата „Св. Апостоли“. Под краката ни бяха отдавна погребаните – но открити неотдавна – килии, допълнени с кухня и пекарна, които самият св. Антоний построил, когато основал общността си в началото на IV в.

Няколко години по-късно анонимен писар взел тръстиково перо и чист лист папирус и започнал да преписва „Тайният разказ...“ Той не може да е бил много далеч – районът, където се твърди, че е намерен сборникът от ръкописи, е само на 65 км право на запад. Възможно е и да е бил монах, тъй като е известно, че монасите са почитали гностическите текстове и са ги съхранявали в библиотеките си.

Само че в края на IV в. не е било много разумно да притежаваш подобна книга. През 313 г. римският император Константин легализирал християнството. Но толерантността му се разпростряла само върху организираната църква – на християните, които не приемали официалните доктрини, било наредено да престанат да се събират.

Ириней вече бил определил познатите четири евангелия като единствените, които християните трябва да четат. Накрая списъкът му се превръща в църковна политика. През 367 г. могъщият епископ на Александрия Атанасий издал нареждане до всички християни в Египет, изброяващо 27 текста – включително днешните Евангелия – като единствените книги от Новия завет, които могат да се разглеждат като свещени. Този списък се е запазил до ден-днешен.

Няма как да разберем колко книги са били загубени при съставянето на Библията, но знаем, че някои са били скрити. Находката от Наг Хамади била погребана в тежък, висок до кръста съд, може би от монаси от близкия манастир „Св. Пахомий“. За да се скрие Евангелие от Юда, подвързано заедно с още три гностически текста, е бил нужен само един човек.

Документите оцелели необезпокоявани през векове на войни и смутове. Останали непрочетени до началото на май 1983 г., когато Стивън Емъл, дипломант в Рим, получил обаждане от свой познат изследовател, който му поръчал да отиде до Швейцария и да провери някакви коптски документи, предлагани от загадъчен източник. В Женева Емъл и двама негови колеги били насочени към хотелска стая, където ги посрещнали двама мъже – египтянин, който не говорел английски, и грък, който превеждал.

„Дадоха ни половин час да погледнем в, както се оказа, три кутии за обувки – разказва Емъл. – Вътре имаше папируси, обвити във вестници. Не ни позволиха да правим снимки или да си водим бележки.“ Папирусът вече бил започнал да се разпада, затова той не посмял да го пипа с ръце. Като коленичил край леглото, той внимателно повдигнал с пинцети няколко листа и забелязал името Юда. По погрешка предположил, че става дума за Юда Тома, един от другите ученици, но разбрал, че това е напълно непознато произведение с огромно значение.

Емъл бил упълномощен да предложи максимум 50 000 долара; продавачите искали три милиона. „Никой нямаше да плати толкова пари“ – казва Емъл, вече професор в Мюнстерския университет в Германия. Той тъжно си спомня, че папирусът бил „прекрасен“ и съжалява за разрушаването му след онази среща. За следващите 17 години това бил последният път, когато учен видял документа.

Според настоящите притежатели на Евангелие от Юда египтянинът в хотела в Женева е бил дилър на антики от Кайро на име Хана. Той купил ръкописа от селски търговец, който си изкарвал прехраната с издирването на подобни неща. Неясно остава обаче точно къде и как селянинът е попаднал на сбирката.

Скоро след като Хана се сдобил с ръкописа и преди да успее да го прехвърли през океана, цялата му стока изчезнала при обир. Според него откраднатите предмети били изнесени контрабандно от страната и станали притежание на друг търговец. По-късно Хана успял да си върне част от ценностите, включително eвангелието.

Едно време малцина са повдигали въпроса, как така безценни антични предмети са напуснали страната, от която произхождат. Днес богатите на антики държави са развили по-собственическо отношение, забранили са притежаването им от частни лица и стриктно контролират износа на своето наследство. Почтените купувачи, като например музеите, се опитват да си осигурят законен произход за всеки артефакт, като проверяват дали не е откраднат или изнесен нелегално.

В началото на 80-те, когато станала кражбата, Египет вече бил обявил за незаконно притежаването на нерегистрирани антики или изнасянето им без позволението на правителството. Не е ясно как точно този закон трябва да се приложи към сборника от ръкописи. Но оттогава въпросите за неговия произход са изместили този проблем.

При все това Хана бил твърдо решен да му вземе най-голямата възможна цена. Той се отправил към Ню Йорк, за да намери купувач с много пари. Опитът се провалил, след което Хана очевидно се отчаял и се прибрал в Кайро. Преди да напусне Ню Йорк, той наел сейф в клона на „Ситибанк“ в Хиксвил, Лонг Айлънд, където прибрал сборника и разни други древни папируси. Те останали там недокоснати и разпадащи се, докато Хана периодично се опитвал да заинтересува други купувачи.

През април 2000 г. най-накрая успял да го продаде. Купувач била Фрида Нусбергер-Чакос, родена в Египет гъркиня, която успяла да стигне до върха на безмилостния бизнес с антики, след като следвала египтология в Париж. Тя отказва да разкрие колко е платила и признава само, че слухът за сума от 300 000 долара „не е верен, но е близо до истината.“ Минало й през ум, че Библиотеката за редки книги и ръкописи „Байники“ в Университета в Йейл може да пожелае да го купи, и оставила стоката на професор Робърт Бабкок, един от работещите там експерти по ръкописи.

Професорът й се обадил няколко дни по-късно, докато тя излизала от Манхатън, за да хване самолета за Цюрих, където живее. Новините били експлозивни, но най-добре от всичко Фрида Чакос си спомня възбудата му, доловима дори по мобилния телефон насред грохота на манхатънския трафик в час пик. „Каза ми: „Това е невероятен материал; мисля, че става дума за Евангелие от Юда Искариотски.“ Но всъщност чувах единствено развълнувания трепет в гласа му.“

Гърците вярват в мойра – съдба – и през следващите месеци Чакос започнала да усеща, че съдбата й по някакъв ужасен начин се е преплела с Юда – „като проклятие“. В „Байники“ държали документа пет месеца, но накрая отказали да „клъвнат“, най-вече заради съмнения относно произхода му. Затова Чакос се насочила към Охайо и се свързала с търговеца на стари ръкописи Брус Ферини.

В замяна на текста от Юда и останалите ръкописи Ферини дал на Чакос договор за продажба от една негова компания на име „Немо“ и два чека с по-късна дата, всеки за по 1,25 млн. долара.

Ферини не отговори на многобройните ни обаждания, които имаха за цел да чуят неговата версия на историята. Но хора, които са виждали ръкописа на Евангелие от Юда, докато бил у него, казват, че той е разбъркал страниците. „Искал е да го направи да изглежда по-пълен“ – предполага специалистът по коптски Грегор Вурст, който помага при реставрацията.

Броени дни след като се прибрала вкъщи, Чакос започнала да изпитва опасения относно сделката. Съмненията є се засилили, когато неин приятел, Марио Роберти, изтъкнал, че на латински немо означава „никой“.

Роберти, находчив и очарователен швейцарски адвокат, познава света на търговията с антики и има фондация, посветена на древното изкуство. Както сам казва, бил „запленен“ от историята на Чакос и на драго сърце се съгласил да й помогне да си върне евангелието.

През февруари 2001 г. Чакос си възвърнала сборника от старинни ръкописи и го донесла в Швейцария, където пет месеца по-късно срещнала Касер.

В този момент, казва тя, Юда се превърнал от проклятие в благословия. Щом Касер започнал старателно да превежда ръкописите от късчетата папируси, Роберти се заел с творческо разрешение на проблема с произхода: да продаде превода и медийните права, като в същото време обещае да върне оригинала на Египет. Фондацията на Роберти, която в момента контролира ръкописа, подписа споразумение с Националното географско дружество.

Облекчена от пазарните си грижи, самата Чакос е започнала да звучи малко мистично: „Всичко е предначертано – шепне тя. – Юда ме е предопределил да го реабилитирам.“

На брега на Женевското езеро, на горен етаж в безименна сграда един специалист внимателно монтира мъничко парченце папирус на точното му място и възстановява част от древно изречение.

Прероденият Юда е на път да се изправи пред света.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах