сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Куражът на каяпо

1.1.2014 г.

Амазонското племе спря настъплението на животновъди и златотърсачи и се прочу, когато отмени строежа на язовир. Сега трябва отново да се бори, за да запази начина си на живот.

Чужденците, които преди векове за пръв път проникнали в югоизточната част на басейна на Амазонка - мисионери, търсещи Ел Дорадо авантюристи, търговци на роби, ловци на ягуари, събирачи на каучук, изследователи на дивата природа (т.нар. sertanistas) - напредвали мъчително по реката с лодки. Ние имахме на разположение едномоторна „Чесна" и хубаво време в една септемврийска утрин в края на сухия сезон.

Самолетът се вряза в дима от горски пожари около бразилския граничен град Тукума. След като половин час държахме курс на юг и после на запад с около 180 км в час, прекосихме лъкатушното корито на тинестата Риу Бранку и изведнъж всичко изчезна - пожарите, пътищата, безразборно изсечените в гората пасища, осеяни с бели стада добитък; всичко освен забулената в мъгла девствена гора. Под нас се простираше страната на индианците каяпо - територия, формално разделена на пет области с обща площ колкото Исландия. Резерватът, който е сред най-обширните защитени райони с тропически дъждовни гори в света, се контролира от 9000 туземци, по-голямата част от които не могат да четат и пишат и които осигуряват прехраната си предимно самостоятелно в своите 44 села, свързани само от реки и едва различими пътеки. Ние - екипът на National Geographic, пътувахме към едно от най-отдалечените - селцето Кинджам („изправен камък"), наречено на тъмносивата планина, която се издигаше пред нас на около 245 м над зеления гъсталак като гърба на кит над морската повърхност. Малко встрани от планината проблясваше като панделка река Ирири - най-големият приток на река Шингу, която пък е важен приток на Амазонка. Чесната се приземи на неасфалтирана писта и продължи покрай малки градински парцели и къщи със сламени покриви, наредени в кръг около пясъчен площад.
Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2014
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах