сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Преди Созопол

1.9.2013 г.

Сигурно пристанище в бурно море – може би това е най-вярното определение за Созопол през хилядолетната му история.

Името означава „Гостоприемното море", обаче - уточнява географът Страбон - по-рано, преди елините да осеят крайбрежието със своите колонии, то било „Негостоприемно", и то не само заради ветровете, които безпрепятствено се спускат чак от степите на Украйна и Южна Русия. Местните жители също не били много приветливи. Два века след основаването на Аполония - античното „аз" на Созопол - обстоятелствата довели древния историк Ксенофонт на черноморския бряг, на юг от днешната българо-турска граница. Основно занимание на траките от областта, наречена Салмидесос, било да плячкосват корабите, заседнали в коварните плитчини. Дори - разказва Ксенофонт - си били разделили брега с гранични камъни, за да не воюват за плячката.

Не е трудно човек да си представи облекчението, което античните моряци, притиснати между пенестите талази и „варварите" на брега, изпитвали при вида на Аполония в далечината - първия голям град след Босфора. Завивали покрай днешния остров Св. Кирик и влизали в спокойните води на пристанището. Тук намирали сигурност, прясна вода и храна, светилища, в които да принесат благодарствени жертви за успешното плаване, и не на последно място пазар за своите стоки - амфори с вино и зехтин и изящни рисувани съдове. (Созополският музей прелива от доказателства за щастливия завършек на този сценарий.) Едва ли е случайно, че още на първите си монети Аполония възприела като своя емблема двурогата котва - до ден-днешен стандартен картографски символ за пристанище.
Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Септември 2013
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах