сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Неспокойни гени

1.4.2013 г.

Нуждата да видим какво има отвъд този далечен хребет, онзи океан – или пък нашата планета – е определяща част на човешката същност и успех.

През зимата на 1769 г. британският изследовател капитан Джеймс Кук, току-що започнал първото си плаване през Тихия океан, получил от полинезийския жрец Тупая удивителен подарък: карта, каквато европейско око не било зървало до момента, изобразяваща всички големи острови в Южния Пасифик. Тя на секундата дала на Кук далеч по-пълна представа за южните части на Тихия океан от която и да било друга карта, притежавана от европеец, тъй като показвала всички основни архипелази в област с диаметър около 5000 км, от Маркизките острови до Фиджи на запад. Отговаряла на това, което Кук вече бил видял, и му давала представа за многото неща, които му оставало да види.

На Таити Кук осигурил на жреца Тупая койка на борда на „Индевър". Малко по-късно полинезиецът насочил кораба към неизвестен на Кук остров на 500 км на юг, без дори да погледне компас, карта, хронометър и секстант. После Тупая помагал за насочването на „Индевър" от един архипелаг до друг и за почуда на моряците във всеки един момент - денем и нощем, в облачно и ясно време - можел да посочи точно към Таити.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Април 2013
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах