сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Новата стара Либия

1.2.2013 г.

Десетилетия наред либийците живяха под властта на диктатор, който изкривяваше миналото им. Сега трябва да си представят своето бъдеще.

Бронзовият образ на възмездието на Муамар Кадафи почива по гръб в дървен сандък, скрит в сумрака на музейното хранилище. Името му е Септимий Север. Като Кадафи и той произхождал от земите на днешна Либия и в продължение на 18 години на прехода между II и III в. управлявал Римската империя. Родното му място Лептис Магна - търговски град на 130 км източно от някогашната финикийска Оеа (днес Триполи) - във всяко едно отношение се превърнало във втори Рим. Повече от 1700 години след смъртта на императора италианските колонизатори на Либия го почели със статуя, изобразяваща внушителния брадат водач с вдигната в дясната ръка факла. Поставили статуята на главния площад на Триполи (днес Площада на мъчениците) през 1933 г. и тя останала там половин век - докато друг либийски вожд не се докачил.

„Статуята се превърна в говорител на опозицията, тъй като беше единственото нещо, което Кадафи не можеше да накаже - разказва Хафед Уалда, родом от Либия и професор по археология в Кралския колеж в Лондон. - Всеки ден хората питаха: „Какво каза днес Септимий Север?" Затова Кадафи го изпрати в изгнание на бунището. Хората от Лептис Магна го спасиха и го върнаха у дома." Тук го намерих и аз, полегнал в сандъка в очакване на следващата дестинация, която новата Либия може би му готви.

Кадафи основателно възприемал статуята като заплаха, тъй като Септимий Север се издигал като носталгично напомняне за някогашна Либия: средиземноморска област с невероятно културно и икономическо богатство, съвсем не изолирана от презморския свят. Но Кадафи пропилял предимствата на страната: разположението й непосредствено на юг от Италия и Гърция, което я превръща в една от африканските порти към Европа; обозримото население (под 7 млн. души на територия колкото шест Италии); огромните нефтени запаси.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Февруари 2013
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах