сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Джунгла за продан

1.1.2013 г.

Нуждата от нефт изцежда живота от едно от най-дивите места в света


 

Андрес Линк нарамва раницата с дневните провизии и тръгва във влажния утринен хлад. Зората току-що се е пукнала и гората вече се оживява от дюдюкане и бърборене – глухо барабанене на кълвач, писъци на саймири, които се гонят от клон на клон. Странна песен, напомняща вой, се дочува в далечината, заглъхва и пак зазвучава.

„Слушай! – казва Линк, като ме сграбчва за ръката и наостря уши. – Това са маймуни тити. Чуваш ли? Две са, пеят в дует.“ Това шумно празненство е ежедневният музикален фон за Линк, докато броди из навярно най-богатото на живот място на Земята. Линк, който е прималотолог от Перуанския Андски университет, изследва белокоремната паякообразна маймуна и се е запътил към място, където маймуните отиват да лижат сол, на около час път пеша оттук. Там често се събира цяла група.

 Гигантски памукови и смокинови дървета с пълзящи въздушни корени се извисяват право нагоре към дървесните корони, а клоните са отрупани с орхидеи и бромелии, които изхранват цели общества от насекоми, земноводни, птици и бозайници. Фикуси удушвачи се вият около стволовете им в стегната прегръдка.

Слизаме по един склон и навлизаме в гора, осеяна със странни дървета от вида Socratea exorrhiza, наречени „ходещи палми“, чиито еднометрови подпорни корени им позволяват леко да се преместват в търсене на светлина и хранителни вещества. Това е една от милионите еволюционни адаптации, които се разгръщат около Станцията по биоразнообразие „Типутини“ (СБТ), стопанисвана от университета „Сан Франсиско“ в Кито, разположена на площ 650 ха девствена дъждовна гора и граничеща с Нац. парк „Ясуни“, който обхваща почти 9800 кв.км процъфтяваща джунгла в Източен Еквадор.

„Човек може да прекара цял живот тук и всеки ден да се изненадва от нещо ново“ – казва Линк. В гората около СБТ има 10 вида примати  и по-голямо разнообразие от птици, прилепи и жаби, отколкото на повечето други места в Южна Америка.

Местоположението на „Ясуни“ подхранва това изобилие. Паркът се намира в пресечната точка на Андите, екватора и района на Амазония – екологичен център, събрал изключително богати съобщества от южноамерикански растения, земноводни, птици и бозайници. Целогодишно и почти ежедневно валят поройни дъждове и признаците за смяна на сезоните са трудно доловими. Слънчевата светлина, топлината и влагата са постоянни.

Тази част от Амазония е и дом за две местни племена – кичуа и уаорани, които живеят в селища, разпръснати по протежение на пътищата и речните брегове. Първият мирен контакт между уаораните и протестантските мисионери бил през 50-те години на миналия век. Днес повечето уаорански общности търгуват и дори допускат туристи от външния свят, както правят и бившите им племенни врагове кичуа. Две групи уаорани обаче обърнали гръб на подобни контакти и предпочели да бродят из горите в по-високия пояс, в т.нар. „неприкосновена зона“, официално установена, за да ги защити. За съжаление тази зона, която се припокрива с южния сектор на „Ясуни“, не включва цялата територия, някога традиционно обитавана от уаорани, и се е случвало воините номади да нападат заселници и дървосекачи (както във, така и извън споменатата зона), като последните случаи датират от 2009 г.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2013
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах