сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Майстори на екстаза

1.12.2012 г.

Те са шамани – избрани от духовете да изцеляват телата, умовете и душите – и броят им расте

 

Нергуи стоеше в средата на стаята, поклащаше се наляво-надясно и напяваше със затворени очи, стиснал сноп пъстри платнени ленти. Гласът му беше дрезгав, а мелодията монотонна: „О, велико синьо небе, което си мое одеяло, ела при мен.“
Наргуи е боо, както монголците наричат мъжете шамани. Той вярва, че е посредник между видимия свят и скритото царство на духовете и боговете. Подобни мистични фигури възраждат старите традиции в цяла Монголия, Централна Азия и Сибир и срещат отзивчива публика за своите харизматични ритуали.
След медитацията и заклинанията Нергуи изпадна в транс – моментът, в който духът от невидимия свят свободно ще проникне в тялото му. О, дух мой, бих яздил десет монголски крави, за да те видя. Моля те, нека златната кукувица ме отведе до духа.“
Осмина се бяхме събрали около него, седнали на табуретки и пружинени легла, подредени покрай стените на едностайната дървена колиба на Нергуи. В средата на ноември температурата навън беше -12ºС. Беше малко след обяд – „часът на коня“ според китайския зодиакален часовник. За Нергуи най-доброто време да тръгне на отвъдно пътуване е пладне.
„Небе на вълка, моля те, помогни ми. Дошъл е човек в нужда със смирено сърце. Велико небе, моля те, ела.“
Нергуи е мършав, невзрачен човечец с отегчен поглед. Беше брадясал и носеше убитокафяв дел – традиционна монголска роба – с жълт пояс и син копринен шал около врата. Изпод робата се подаваха избелели сини панталони от рипсено кадифе и беше обул специални шамански ботуши от кожа на северен елен. Той е дархад – една от местните етнически групи в северна Монголия, близо до руската граница. Дархадите, които наброяват около 20 000 души, са запазили традиционния си номадски живот. Официалната работа на Нергуи, така да се каже, е да се грижи за своите крави, кози, овце и коне. Освен това дархадите практикуват шаманизма в една от най-чистите му форми като неразделна част от живота си. Изолираността на района обяснява защо почти нищо не се е променило.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Декември 2012
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах