сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Новото днес на Куба

1.11.2012 г.

След половин век под властта на Фидел кубинците живеят с усещането за нови възможности.



„Нека ти покажа къде я крием“ – каза Едуардо.

Не е добра идея – отговорих. Някой може да забележи чужденката.

„Не, измисли съм го – настоя той. – Няма да слизаш от колата. Ще карам бавно, но не толкова бавно, че да привлека внимание. Ще ти кажа кога да погледнеш. Бъди дискретна.“

Беше заел от един приятел макина, което означава „машина“, но е също и кубинската дума за вездесъщите стари американски коли. Тази беше плимут от 1956 г. и много внимателно затворих вратата откъм мястото до шофьора – от уважение към преклонната възраст на макината. Движехме се покрай брега на известно разстояние от Хавана – към крайбрежно градче, където Едуардо и още девет мъже бяха платили на някакъв човек тайно да им построи лодка, която да е достатъчно здрава да ги измъкне от Куба всичките наведнъж.

„Ето там“ – каза Едуардо и забави плимута. От вътрешната страна на улицата, между две сгради с лющеща се боя, имаше тясна алея, която свършваше в постройка без прозорци. „Ще трябва да я изнесем и да я прекараме по алеята. После по главната улица до следващата пресечка – към чакълената пътека ей там, която води към водата. Ще чакаме да мине полунощ. Само че навътре патрулират хеликоптери на военноморските сили.“

Втренчи се в огледалото за обратно виждане. Едуардо е светлокож 35-годишен кубинец с къса кафява коса и телосложение на борец. През месеците след първата ни среща миналата зима – той е бивш строителен работник, но през онзи ден караше взет назаем корейски седан и се опитваше да припечели нещо като таксиджия на черно – стигнахме до там да си повишаваме глас (без лоши чувства) и да се прекъсваме, докато обикаляхме провинция Ла Абана и се препирахме за Новата Променяща се Куба. Той твърдеше, че няма такова нещо. Аз казвах, че хората са убедени, че има. Позовавах се множество репортажи, които бях чела – със заглавия „Промени в Куба след Фидел“ и „Новият кураж на Куба“. Едуардо отчаяно вдигаше очи към небето. Цитирах му прехвалените нови правила, които отваряха контролираната икономика на социалистическа Куба – законите, които позволяваха на хората открито да купуват и продават къщи и коли, да вземат банкови заеми и законно да работят за себе си в различни малки бизнеси (вместо да са длъжни да работят за държавата).

Никакъв успех – само още отчаяни погледи. „Всичко се прави за благото на ония“ – каза ми веднъж Едуардо и се потупа по рамото – дискретния кубински жест за човек с военна власт и политически връзки на най-високо ниво.

Ами това, че преди четири години Фидел се отказа завинаги от президентството и официално остави поста на върховен главнокомандуващ на своя по-гъвкав и практичен по-малък брат Раул?

Вива Куба либре“ – измърмори Едуардо, пародирайки революционния лозунг, който видяхме изписан високо на една стена навън. Да живее свободна Куба. „Свободна и от двама им – каза той. – Тогава може и да се случи истинска промяна.“

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Ноември 2012
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах