сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Непознатата Витоша или откъде извира Струма

1.10.2012 г.

Преживяла изсичания и залесявания, пожари и урагани, познала човешка алчност и загриженост, планината край столицата все още пази тайни.

 

Склоновете й се спускат от нейния приоблачен първенец Черни връх към Софийското, Самоковското и Пернишкото поле. Тя изпъква величествено над околните ниски планини – Люлин, Голо бърдо, Верила и Плана. В полите й се гушат Княжево, Бояна и Драгалевци, Симеоново и Бистрица – бивши села, сега квартали на все по-плътно опиращата в снагата й София. Там са и още непогълнатите от столицата селища Железница, Ярлово, Боснек, Чуйпетлово, Кладница...
Още през 60-те години на XIX в. австрийският геолог Фердинанд фон Хохщетер заявява: „София и Витоша са неразделни както Неапол и Везувий.“ Няма друга европейска столица с толкова висока планина, издигаща се непосредствено до нея. Днес връзката между двете е по-тясна от всякога. Разположена южно от големия град, Витоша е наричана „белия дроб на София“. Тази близост я прави най-посещаваната българска планина. Именно там, с организираното през август 1895 г. от писателя Алеко Константинов изкачване на Черни връх, е поставено началото на българското туристическо движение.
„Всичко това създава впечатлението, че Витоша е позната, леснодостъпна, безопасна територия... едва ли не продължение на софийските паркове“ – казва опитният планинар Иван Радунчев. В периода 2000–2008 г. той е работил като парков рейнджър във Витоша. „За някои тя дори не е точно планина, а баирът, по който софиянци карат ски“ – усмихва се Радунчев. После добавя предупредително: „Тези разбирания са не само напълно неверни, но могат да бъдат и опасни! Планината трябва да се уважава – а и в някои отношения Витоша си остава загадка.“

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Октомври 2012
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах