сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Моретата на Арабия

1.9.2012 г.

Поетите ги възхваляват. Спекулантите ги опустошават. А сега активистите искат да ги съхранят.

 

Старият рибар седеше на парче килим под сламен навес край морето. Лицето му напомняше орехова черупка, а очите му бяха присвити от цял живот вглеждане в ослепителния блясък на Арабия. Шамалът духаше откъм морето от огнените му пристъпи клюмваха дори и финиковите палми. „Това е западният вятър" - каза мъжът с дрезгав глас.
Зад гърба му селцето Филм, врязало се в планините на оманския полуостров Мусандам, проблясваше като нажежени въглени. Собственият ми дъх изгаряше ноздрите ми. Сами Алхадж, моят йеменски другар гмуркач, каза: „Под водата, сред коралите, ни се струва, че сме в рая. Над водата и при този вятър, сякаш сме в ада."
Скоро избягваме от пъкъла и отново се спускаме в рая. Докато цветовете на сушата наподобяваха тези на арабски сук за подправки (пипер, канела, синап, индийско орехче), подводният свят беше потопен във великолепните багри на султански дворец. Дългите, развяващи се индигови ръце на меките корали се смесваха с рубиненочервените израстъци на бодлокожите морски лилии. Петнистите сиви мурени, чиито отворени уста разкриваха стряскащи експлозии от жълто, хвърляха злобни погледи от процепите, докато рибите пеперуда (хетодонтиди) прелитаха като портокалови отблясъци.
Ако легендарната Шехерезада познаваше богатството на тези морета, щеше да разполага с приказки за още 1001 арабски нощи. Щеше да възбужда любопитството на султана със загадката на рифовете Дхофар в Южен Оман: те процъфтяват като коралови градини през зимата и като гори от водорасли през лятото. Факторът, предизвикващ тази екологична промяна, която не се среща никъде другаде, е настъплението на харифа - югозападния мусон, който къпе брега с издигаща се нагоре студена вода, богата на хранителни вещества. Водораслите, които през горещите месеци спят, реагират на захлаждането с експлозия от пищен растеж, покривайки рифовете със своите зелени, червени и златисти листа.
Или може би щеше да му разкаже историята на пясъчните крабове от о-в Мазира. Всяка нощ те строят от пясък перфектни миниатюри на планината Фуджи само за да ги изравнят ветровете на другия ден. На Шехерезада не би й липсвало вдъхновение.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Септември 2012
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах