сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Вампирите излизат от здрача

1.8.2012 г.

Мъжки скелет от откритите в Созопол средновековни погребения носи следи от проведен антивампирски ритуал.

 

През юни т.г. при разкопки на манастира „Св. Николай Чудотворец" в Созопол директорът на местния археологически музей Димитър Недев откри два гроба, които привлякоха вниманието на специалисти, медии... и огромно количество сънародници и чужденци, изкушени от темата „вампири". Забитите в останките на мъж и жена от XIII-XIV в. железни предмети дадоха повод за хипотези, слухове и дори идеи за „вампирски ваканционни турове" до китния черноморски град, чиято хилядолетна история неочаквано се обогати с мистични елементи. Дни по-късно на погребение със следи от ритуал против вампирясване попадна в търновската средновековна църква „Св. апостоли Петър и Павел" и проф. Николай Овчаров. Скелетът там е с вързани крайници, а върху покойника са били посипани въглени. Нито думите на Недев, че се касае за археологически находки, интерпретирани само на базата на хипотези, нито информацията от Божидар Димитров, че такива погребения са откривани и преди у нас, нито разясненията на Овчаров за „антивампирските" погребални ритуали не успяха да успокоят духовете. Единият от откритите в Созопол скелети дори бе пренесен в София и изложен в НИМ.
Легенди за чудовища кръвопийци - като вавилонските акхару, индийските ветала, китайските чинг-ши, елинската Ламия и др. - се разказват по цял свят от незапомнени времена. Историите за вампири - „нечисти" покойници, завърнали се в света на живите - са особено разпространени сред славянските народи от Източна Европа и съседите им. Самото понятие „вампир" е от славянски произход. Понякога герои на зловещите предания са исторически личности, известни със своята жестокост и престъпления - като влашкият владетел от XV в. Влад Цепеш („Набиващия на кол") или унгарската графиня Ержебет Батори (1560-1614 г.). Впрочем в паметта на румънците Влад III е останал като свиреп, но справедлив борец срещу корупцията и смел защитник на Влашко и Трансилвания от турската експанзия. Неговото прозвище Дракула се тълкува и като „Син на Дявола", но вероятно е свързано с членуването му в Societas Draconistrarum, Ордена на Дракона, създаден през 1408 г. за защита на християнските територии от османското нашествие.
Страховитата си слава на вампир Дракула дължи на ирландския писател Брам Стокър. Силно впечатлен от разказите на унгарския ориенталист Армин Вамбери за жестокия Влад, през 1897 г. Стокър обезсмъртява владетеля в романа си „Дракула", станал световен бестселър. В творбата средновековният боец срещу турците е представен като зловещо елегантен граф, жаден за кръв и... истинска любов. В края на XIX в. Румъния и балканските страни са още Terra Incognita за жителите на другите европейски държави и Америка. В съчетание с изобилстващите в този „мистериозен" регион легенди за „немъртви" кръвопийци, Балканите се превръщат в идеална сцена за вампирски приключения.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2012
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах